Читать «Авемпарта» онлайн - страница 156

Звярът моментално замахна с опашка. Дългото костено острие на върха й изсвистя във въздуха два фута над земята. Ейдриън го прескочи и опашката се заби в овъглено дърво. Бързо извиване и неколкостотинпаундовото дърво отхвърча в нощта. Ейдриън бръкна под туниката си и извади Алвърстоун. Приклекна на пръсти и като боец на арена зачака следващото нападение.

Опашката на гиларабрина още веднъж се стрелна към него. Този път звярът атакуваше като скорпион. Ейдриън отскочи настрани и кокаленото жило се заби в земята.

Затича напред.

Гиларабринът го атакува, прищраквайки с челюсти. Но Ейдриън бе готов, очакваше, разчиташе на това. Избегна на косъм зъбите в последния миг — толкова близо, че един зъб разряза туниката и закачи рамото. Струваше си. Намираше се на инчове от лицето на звяра. С цялата си сила заби кинжала на Ройс в огромното око.

Гиларабринът изпищя оглушително. Отскочи назад, удряйки крака в земята. Дребното острие проби и отряза къс. Чудовището разтърси глава, вероятно колкото от болка, толкова и от удивление и се взря в Ейдриън с останалото си око. Сетне изплю думи пропити с такава жлъч, че не се наложи Томас да предлага преводачески услуги.

Звярът разпери криле и се вдигна във въздуха. Ейдриън знаеше какво щеше да последва и прокле собствената си глупост, че е позволил на звяра да го отклони толкова от ямата. Сега никога нямаше да я стигне навреме.

Гиларабринът изпищя и изви гръб.

В нощта се разнесе отчетлив звук и кълбо въжена мрежа полетя във въздуха. По краищата си тя имаше тежести, които изпреварваха центъра и тя обгърна като серкме напразно опитващия се да избяга гиларабрин.

Крилете му се оплетоха в мрежата и с оглушителен тътен звярът се строполи върху хълма, разхвърлил останки от стълбищния парапет на имението, на свой ред вдигнали доста прах.

— Проработи! — провикна се от далечната страна на хълма Тобис, шокиран и триумфиращ.

Ейдриън съзря подходящ момент и се втурна към чудовището. Забеляза Терън да го следва.

— Казах ти да вземеш Тракия и да бягате — викна Ейдриън.

— Изглеждаше, като че ти е нужна помощ — изкрещя фермерът в отговор. — Казах на Тракия да тича към кладенеца.

— Какво те кара да мислиш, че тя ще те послуша повече, отколкото ти послуша мен?

Ейдриън достигна мятащия се по земята гиларабрин и се хвърли към главата му. Насочи атаките си към здравото му око, пронизвайки го многократно. С ужасен писък, звярът разкъса мрежата с крака и отново се изправи.

В намерението си да ослепи звяра, Ейдриън бе стъпил върху мрежата. Когато чудовището се изправи, боецът загуби равновесие и падна по гръб с изкаран въздух.

Лишен от зрение, звярът заразмахва бясно опашката си. Опитващият се да се изправи Ейдриън бе пометен.

* * *

Ейдриън се претърколи и падна като парцалена кукла, плъзгайки се из пепелта, докато не спря насред ивица кал, където остана да лежи неподвижно. Освобождавайки се напълно от мрежата, чудовището задуши въздуха и се отправи към онзи, който му беше причинил болка.