Читать «Авемпарта» онлайн - страница 151

— Има предвид магия — разясни Ариста.

— Знам.

— Елфическите майстори се събирали тук от цял свят, за да изучават и практикуват висше Изкуство. Ала това не е било просто училище. Самата сграда е огромен инструмент, подобно на огромна ковашка пещ, само дето в този случай тя функционира като фокусиращ елемент. Стените служат като източник на сила, а многобройните върхове са сходни с антените на скакалец или мустаците на котка. Те изследват света, чувствайки, усещайки, концентрирайки в това място самата същност на екзистенцията. Подобно на гигантски лост и опорна точка, служи на един-единствен артист да мултиплицира силата си почти до необозрими величини.

— Артистично видение… — каза Ройс. — Устройство, което ще ти позволи да откриеш наследника с магия?

— Уви, дори Авемпарта не притежава такава сила. Не мога да открия нещо, което никога не съм виждал и не съм запознат със съществуването му. Обаче мога да открия нещо, с което съм много добре запознат; нещо, което създадох със специфичната цел да потърся по-късно.

Преди деветстотин години, когато Джериш и аз решихме да се разделим, за да скрием Неврик, аз им изработих амулети. Те имаха двойно приложение: защитаваха ги от Изкуството, като по този начин никой не можеше да ги открие чрез ясновидство; а на мен позволяваха да ги открия, проследявайки известна само на мен сигнатура.

Естествено, двамата с Джериш смятахме, че ще е само въпрос на няколко години да съберем поддръжници и възстановим императора на трона. Но както всички знаем, нещата не протекоха по този начин. Мога само да се надявам, че Джериш е бил достатъчно мъдър да заръча на наследниците да пазят медальоните и да ги предават от поколение на поколение. Но може и да искам твърде много, тъй като кой би предположил, че ще живея толкова дълго?

Прекосиха друг тесен мост, издигнал се на притеснителна височина. Отгоре се развяваха пъстроцветни банери с избродирани портрети и огромни букви. Ариста забеляза Ройс да се взира в тях, мълчаливо произнасяйки думите, докато се опитваше да ги разчете. Прекосявайки моста, се изправиха пред висока богато украсена рамка, вдялана в камъка, но врата нямаше.

— Ройс, ще бъдеш ли така добър?

Споменатият пристъпи напред и като постави ръце на гладкия камък, натисна.

— Какво прави той? — запита Ариста.

Есрахаддон се обърна и погледна към Ройс.

Крадецът постоя неловко за миг, сетне каза:

— Авемпарта има магическа защита, която не допуска същества без елфическа кръв. Всяка тукашна ключалка действа на този принцип. Първоначално си мислехме, че само аз и Есра — понеже е бил поканен — можехме да влизаме. Но се оказа, че е нужно единствено елф да те покани. Есра откри точните думи и така можах да ви вкарам.