Читать «Авемпарта» онлайн - страница 152

— И като стана дума за това… — Есрахаддон посочи каменната арка.

— Съжалявам — каза Ройс и с ясен глас добави: — Мелентанариа, ен венау рендин Есрахаддон, ен Ариста Есендън адона Меленгар — което Ариста си преведе като Пропусни магьосника Есрахаддон и Ариста Есендън, принцеса на Меленгар.

— Старият език? — попита Ариста.

— Да — Есрахаддон кимна. — Има много сходства между него и елфически.

— Чакайте — Ариста погледна към арката, която сега обграждаше отворена врата, — все още не разбирам как ти… — принцесата внезапно застина с отворена уста. — Но ти не изглеждаш…

— Аз съм мир.

— Какво?

— Мелез — обясни Есрахаддон, — човешка и елфическа кръв.

— Но ти никога…

— Не е нещо, с което да се хвалиш наляво-надясно — рече крадецът. — И ще съм благодарен, ако това си остане между нас.

— О… разбира се.

— Хайде. Ариста все още трябва да изиграе своята роля — каза Есрахаддон, докато влизаше.

Попаднаха в идеално кръгла стая. Беше като да се озовеш във вътрешността на гигантска топка. За разлика от останалите помещения в кулата и въпреки размера си, стаята не бе украсена. Представляваше просто огромна гладка стая, по чиито стени не се виждаха никакви пукнатини или сглобки. Спираловидно стълбище се издигаше от пода, отвеждайки до платформа в средата на залата.

— Спомняш ли си Плезиантичните формули, които ти преподавах, Ариста? — запита магьосникът, докато се изкачваха. Гласът му бе многократно отразен от стените.

— Ами… а…

— Да или не?

— Момент да помисля.

— Мисли по-бързо, сега не е времето за бавни умове.

— Да, спомням си. Ама си станал един сприхав…

— Ще се извинявам по-късно. Когато се изкачим, ти ще застанеш в центъра на платформата върху символа за връх. Ще започнеш и ще поддържаш Плезиантичната фраза. Започни със Събирателното заклинание. Шокът ще бъде по-силен от обикновено, защото това място усилва многократно мощта ти да натрупваш ресурси. Не се притеснявай, не спирай заклинанието и каквото и да правиш, недей да пищиш.

Ариста страхливо погледна назад към Ройс.

— Щом усетиш силата да се движи в тялото ти, започни Напева на напрежението. Същевременно трябва да започнеш да оформяш кристална матрица с пръстите си, като обърнеш особено внимание да я сгъваш навътре, а не навън.

— С издадени палци и пръсти към себе си, нали?

— Да — кимна раздразнен Есрахаддон. — Това са все основни неща, Ариста.

— Знам, знам… просто мина известно време. Бях заета да съм посланик на Меленгар, не ми остана време да упражнявам фокуси в кулата си.

— Значи лекомислено си си губила времето?

— Не — отвърна тя, раздразнена.

— След като завършиш матрицата — продължи магьосникът, — просто я задръж. Спомни си техниките за концентрация, на които те научих и се съсредоточи над стабилизирането на матрицата. Тогава аз ще се включа в мощностното ти поле и ще започна да търся. Щом го сторя, твърде вероятно е стаята да започне да прави невероятни неща. Изображения и видения ще се визуализират в различни части на стаята, може да чуеш дори звуци. Също не бива да се притесняваш. Те няма да са наистина тук, това ще са само екове от ума ми, докато търся амулетите.