Читать «Авемпарта» онлайн - страница 149

Мястото не бе лишено и от музикален съпровод. Приглушеното бучене на водопадите създаваше тих, приятен бас. Вятърът по върха на кулата свиреше на дървени духови инструменти — тихи успокояващи тонове. Шумоленето на фонтаните добавяше лек, задоволяващ ритъм към симфонията. Хармонията бе нарушавана от гласа на Есрахаддон, който разказваше как посетил кулата преди векове и как заловил звяра вътре.

— След като си пленил гиларабрина преди деветстотин години — каза Ариста, — сега планираш да го затвориш отново?

— Не — каза Есрахаддон. — Нямам ръце, забрави ли? Не мога да сътворя толкова мощно заклинание без пръсти, момиче; ти по-добре от всички трябва да знаеш това.

— Чух да го заплашваш, че пак ще го плениш.

— Гиларабринът не знае, че Есра няма ръце, нали? — вмъкна Ройс.

— Чудовището ме е запомнило — каза чародеят. — Досетило се е, че съм също толкова могъщ, колкото и преди, което значи, че с изключение на меча, аз съм единственото нещо, от което се страхува.

— Искал си да го сплашиш?

— Това беше идеята, да.

— Опитвахме се да вземем меча и се надявахме да ви спасим междувременно — каза й Ройс. — Очевидно не очаквах да грабне Тракия и по никакъв начин не бих предположил, че тя ще е взела меча със себе си. Напълно ли сте убедена, че е взела дръжка на меч от купа?

— Да, аз бях тази, която го откри, но все още не разбирам. От каква полза ни е мечът? Гиларабринът не е заклинание, то е чудовище, което наследникът трябва да убие и…

— Прекалено много си слушала църквата. Гиларабринът е магическо създание. Мечът е противодействието.

— Меч? В това няма логика. Мечът е метал, физически елемент.

Есрахаддон се усмихна, изглеждайки леко изненадан.

— Значи все пак си внимавала в уроците ми. Отлично. Права си, мечът е безполезен. Изписаната на острието му дума е тази, която разваля магията. Ако бъде забита в тялото на звяра, тя ще раздели елементите, които задържат съществуването му и ще развалят магията.

— Ако вие го бяхте взели, сега щяхме да имаме начин да се бием с чудовището.

— Е, поне ме спасихте, за което съм благодарна — напомни им Ариста.

— Рано е още за благодарности, то все още е навън — каза Ройс.

— Тъй, значи Тракия наема Ройс — за което все още не знам подробности — но също не разбирам и защо ти си тук, Есра — призна тя.

— За да открия наследника.

— Няма наследник — каза им тя. — Всички претенденти се провалиха, а останалите са мъртви. Чудовището разруши всичко.

— Не говоря за тази глупотевина. Имам предвид истинския Наследник на Новрон.

— Чакай малко — спря го Ройс. — Не дойдохме оттук.

— Ние — не, обаче аз го сторих.

Ройс се огледа.

— Не, в грешка си. Оставих те да водиш, а ти си нямаш и представа къде е изходът.

— Не ви отвеждам към изхода.

— Какво? — изуми се Ройс.

— Не излизаме — отвърна чародеят. — Отивам във Велънтрайн лайартрен и вие двамата ще дойдете с мен.

— Би било добре да обясниш защо — гласът на Ройс охладня с няколко градуса. — В противен случай си правиш прекалено произволни предположения.