Читать «Авемпарта» онлайн - страница 150

— Ще обясня по пътя.

— Ще обясниш сега — каза Ройс. — Имам и други дейности, с които да се съобразявам.

— Не можеш да помогнеш на Ейдриън — каза магът. — Гиларабринът отдавна вече е стигнал в селото. Ейдриън е или мъртъв, или в безопасност. Нищо не може да промени това. Нему не можеш помогна, но можеш да помогнеш на мен. Прекарах почти два дни в опити да проникна във Велънтрайн лайартрен, но без теб не мога да вляза. Сетне би ми отнело дни, вероятно седмици, ако трябва да действам сам, но с помощта на Ариста можем да приключим тази нощ. Марибор е сметнал за нужно да ви доведе при мен точно в момента, когато най-силно се нуждая от вас.

— Велънтрайн лайартрен — измърмори Ройс. — Означава артистично видение на елфически, нали?

— Владееш малко елфически, браво, Ройс — каза Есрахаддон. — Трябва да изследваш по-задълбочено потеклото си.

— Потеклото си? — объркано каза Ариста. И двамата не й обърнаха внимание.

— Не можеш да си от полза на хората в селото, но можеш да ми помогнеш в довършването на това, заради което дойдох тук. За каквото ви доведох тук.

— Нуждаеш се от помощта ни, за да откриеш истинския Наследник?

— Разочарован съм, Ройс. Обикновено умът ти сече далеч по-бързо.

— Мислех, че го пазиш в тайна.

— Тъй беше, но обстоятелствата ме принудиха да променя мнението си. Сега престани да си толкова упорит и ела. Може би някой ден ще си припомняш тези мигове, мислейки как си променил света с простото слизане по тези стълби.

Крадецът продължаваше да се колебае.

— Мисли — каза Есрахаддон. — Какво би могъл да сториш за Ейдриън?

Ройс не отговори.

— Ако изтичаш по стълбите, стрелнеш се през тунела, преплуваш до гората и намериш смъртта си край селото, какво ще постигнеш с това? Дори и ако по чудо съумееш да стигнеш до Ейдриън преди да бъде убит, как ще му помогнеш? Ще стоиш там подгизнал и едва поемащ дъх. Нямаш меча. Не можеш да го нараниш. Не можеш да го сплашиш. Съмнявам се дори дали можеш да му отвлечеш вниманието, а даже и да го сториш, то ще е само за миг. Отидеш ли, с това ще докараш единствено смъртта си. Съдбата на Ейдриън не лежи в твоите ръце. Убеден си в правотата ми, иначе не би ме слушал все още. Сега престани да се инатиш.

Ройс въздъхна.

— Слава на боговете — рече магьосникът. — Да вървим.

— Почакай малко — спря ги Ариста. — Аз нямам ли право на глас?

Магът се извърна:

— Знаеш ли пътя за навън?

— Не — отвърна принцесата.

— Тогава нямаш — уведоми я чародеят. — Сега, ако обичате, нека побързаме. Достатъчно време бе пропиляно. Следвайте ме.

— Спомням си те по-мил — викна му Ариста.

— А аз вас: като по-чевръсти.

И отново бяха на път, отправяйки се по-дълбоко и по-дълбоко към центъра на кулата. Есрахаддон проговори отново:

— Повечето люде смятат, че тази кула била построена от елфите като защитно съоръжение във войните срещу Новрон. Както и двамата вероятно сте предположили, това не е истина. Цитаделата предхожда Новрон с хилядолетия. Други мислят, че е построена като укрепление срещу морските гоблини, прословутите Ба Ран Гхазел, ала това също е неистина. Общата грешка: мислят, че това е крепост. Това е резултат от човекоцентричния начин на мислене. Елфите са живеели далеч преди появата на хората или гоблините, може би дори преди джуджетата. В онези дни не са се нуждаели от укрепления. Дори не са имали и помисъл за война, тъй като Рогът на Гилиндора разрешавал всичките им конфликти. Не, това не е било някакво защитно съоръжение, охраняващо единствения брод при река Нидвалден, макар хилядолетия по-късно да била използвана и с такава служба. Първоначално тази цитадела била изградена като център за Изкуството.