Читать «Авемпарта» онлайн - страница 147

Огромното око премигна и зеницата се разшири, докато се фокусираше на нея. Сега можеше да я убие, но поне всичко ще свърши.

— Ти знаеш речта ми? — гласът му беше толкова силен и дълбок, че го усети да резонира в нея.

Тя кимна и същевременно каза:

— Да.

Видя Тракия да повдига глава от коленете си и да се взира.

Звярът погледна Ариста.

— Ти си царствена.

— Аз съм принцеса.

— Най-добрата примамка — каза гиларабринът, но Ариста не бе сигурна, че го е разбрала правилно. Можеше да е казал и „Най-големият дар“. Фразата бе трудна за превод.

Тя запита:

— Ще спазиш ли обещанието си или ще ни убиеш?

— Примамката остава жива, докато не заловя крадеца.

— Крадец?

— Отнелият меча. Той идва. Прекосих луната, за да го заблудя, че пътят е чист и се завърнах с нисък летеж. Крадецът идва.

— Какво казва то? — запита Тракия.

— Че ние сме примамката да залови крадеца, който откраднал меч.

— Ройс — каза момичето.

Ариста се взря в нея.

— Какво каза?

— Наех двама мъже да откраднат меча от кулата.

— Наела си Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър? — вцепенена запита Ариста.

— Да.

— Как… — тя изостави тази мисъл. — То знае, че Ройс идва. Престорило се е, че отлита и се оставило да бъде видяно.

Ушите на гиларабрина се наостриха, внезапно насочвайки се към фалшивата врата. Рязко, но тихо се издигна с тих плясък на криле. Улавяйки топлинните потоци, звярът закръжи над кулата. Тракия и Ариста дочуха стъпки някъде отдолу.

Появи се фигура в черен плащ. Тя пристъпи напред, преминавайки през камъка на фалшивата врата, като издигнал се от спокойно езеро плувец.

— Това е капан, Ройс! — изкрещяха Тракия и Ариста едновременно.

Фигурата не помръдна.

Ариста дочу шепота на въздуха, носещ се покрай кожени криле. Тогава ослепителна светлина изригна от фигурата. Без звук или движение, тя сякаш бе заменена от ярка звезда, светлина толкова мощна, че заслепяваше всички. Ариста затвори очи и през обзелата я болка чу гиларабринът да пищи. Върху й се стовари силен вятър, докато звярът панически прекъсваше гмурването си.

Светлината не продължи дълго. Интензитетът й спадна рязко, макар и да не изчезна напълно и вече можеха да видят силуета в блестяща роба пред себе си.

— ТИ! — изрева звярът, разтрисайки кулата с гласа си. Закръжи над тях, пляскайки огромните си криле.

— Избяга от клетката си, еривански звяр, ловецо на Нареион — изкрещя Есрахаддон на старореч. — Пак ще те запра!

Магьосникът вдигна ръце, но преди да направи ново заклинание, гиларабринът изпищя и отхвръкна ужасен. Набра височина, но в последния момент се пресегна и сграбчи Тракия. Гмурна се настрани и изчезна. Ариста отърча до парапета, взирайки се надолу с ужас. Звярът и Тракия бяха изчезнали.

— Нищо не можем да направим за нея — тъжно каза магьосникът.

Тя се обърна и видя Есрахаддон и Ройс Мелбърн до себе си, и двамата надничайки към реката.

— Сега съдбата й зависи от Ейдриън и баща й.

Ариста стискаше парапета. Отново изпита давещото усещане. Ройс я сграби за китката.

— Добре ли сте, Ваше Височество? Доста е високо.