Читать «Авемпарта» онлайн - страница 143

Серетът замахна към главата му. Ейдриън парира с късия си меч в лявата ръка и заби бастарда в сглобката под мишницата.

Моувин и Фанън отбиваха заедно атаките на четиримата нападатели. Елегантните рапири на Пикърингови се стрелкаха — улавяха, блокираха, разрязваха, блъскаха — всяка атака отблъсната, всеки удар блокиран, всеки замах посрещнат. Но братята можеха само да се защитават. Удържаха нападението на бронираните рицари, които се опитваха да открият слабост. Моувин най-накрая съумя да уцели момент за контраатака и нанесе промушващ удар. Върхът на оръжието му потъна в шията на един от рицарите, но едва-що бе направил това и Фанън извика.

Ейдриън видя как един от рицарите разряза въоръжената ръка на Фанън, който изпусна меча си. Младият Пикъринг отчаяно отстъпи назад, отстъпвайки от противниците си. Спъна се и падна. Те се втурнаха към него.

Ейдриън беше твърде далеч.

Моувин изостави собствената си защита, за да запази брат си. Замахна и с едно движение спря и двете атаки над Фанън, но заплати за това. Един от стоящите пред него серети го промуши. По-възрастният брат падна на колене и можеше само да гледа как следващите удари попадат в тялото на брат му. Остриетата почервеняха.

Моувин изкрещя, докато нападателят му се подготви да нанесе завършващ удар, кръстосан замах, насочен към врата му. Моувин не обърна внимание на удара за голямо удоволствие на рицаря. Последният не бе разбрал, че Моувин няма намерение да се защитава повече. Младежът замахна с меча си нагоре и разряза гръдния кош на атакуващия. Завъртя острието, докато го изваждаше, разкъсвайки органите му.

Двамата, които бяха убили брат му, сега насочиха вниманието си към него. Моувин вдигна отново меча си, но целият бе оцапан с кръв, ръката му бе слаба, очите изцъклени. По бузите му се стичаха сълзи. Вече не се концентрираше. Ударът му бе прекалено широк. По-близкият рицар изби оръжието от ръката му и двамата серети пристъпиха напред с вдигнати мечове. Но не можаха да направят нищо повече, тъй като най-сетне стопилият разстоянието Ейдриън им отсече главите и кандидат-убийците се строполиха в прахта.

— Магнус, бързо доведи Томас — провикна се Ейдриън. — Кажи му да донесе превръзки.

— Мъртъв е — каза Терън, докато се навеждаше над Фанън.

— Знам! — сопна се Ейдриън. — И Моувин също ще умре, ако не му помогнем.

Той разкъса туниката на Моувин и притисна ръка към раната, докато кръвта продължи да блика измежду пръстите му. Младежът лежеше, дишайки тежко. Очите му се подбелиха.

— По дяволите, Моувин! — викна Ейдриън. — Дай ми кърпа, Терън, каквото и да е.

Терън грабна един от серетите, убили Фанън и откъсна ръкава му.

— Още! — извика Ейдриън. Почисти страната на Моувин и откри малка дупка, от която бликаше яркочервена кръв. Поне не беше черна, което щеше да означава смърт. Взе плата и го притисна към раната.