Читать «Авемпарта» онлайн - страница 141

— Ще обясниш ли, Магнус, или просто да те убия за кьопавата ти работа?

— Вината не беше моя. От другата страна на острието имаше инкрустации, които не бяха показани на нито една от схемите. Направих каквото заръчахте, проучването ви е виновно.

— А какво правиш сега?

— Прави копие на острието, за да го използваме за размяна с гиларабрина — обясни Ейдриън.

— Размяна?

— Да, създанието взе принцеса Ариста и момиче от селото. Каза, че ако върнем меча, който взехме от леговището му, ще освободи жените.

— Каза?

— Да — потвърди Ейдриън. — Говорило е с дякон Томас точно преди да задигне жените пред очите му.

Гай се изсмя студено.

— Значи звярът вече говори? И отвлича жени? Впечатляващо. Предполагам умее и да язди коне и можем да го очакваме да представя Дънмор на следващия зимен турнир в Акуеста.

— Можеш да попиташ собствения си дякон, ако не ми вярваш.

— О, вярвам — каза, отивайки до Ейдриън. — Поне за открадването на меча от цитаделата. За това говореше, нали? Значи някой е съумял да се промъкне в Авемпарта и да вземе истинския меч? Умно, особено като знам, че само някой с елфическа кръв би могъл да влезе. Не ми приличаш много на елф, Ейдриън. Запознат съм с потеклото на Пикърингови достатъчно добре. Магнус също не бе успял да проникне. Остава ни твоят съучастник Ройс Мелбърн. Той е дребничък, слаб, ловък? Тези качества определено са му от полза при кражбите. Вижда в тъмното, чува по-добре от хората, притежава необичайно равновесие и пристъпва толкова тихо, че може да се движи почти безшумно. Несправедливо спрямо останалите крадци, принудени да се оправят с човешките си умения.

Гай се огледа внимателно.

— Къде е партньорът ти? — запита, но Ейдриън не каза нищо. — Това е един от най-големите ни проблеми, някои от тези мелези минават за хора. Понякога е трудно да бъдат открити. Нямат остри уши или малки очички, защото приличат на човешкия си родител, но другата половина присъства неотменно. Точно това ги прави толкова опасни. Изглеждат нормални, но дълбоко в себе си са нечовешко зли. Ти вероятно дори не го съзираш. Нали? Ти си като онези глупаци, които се опитват да опитомят мече или вълче, мислейки, че ще те обикне. Въобразяваш си, че можеш да прогониш дивия звяр, който се крие вътре. Не можеш. Чудовището винаги е вътре, просто чакайки възможност да скочи отгоре ти.

Стражът хвърли поглед към наковалнята.

— И предполагам един от вас планираше да използва меча, за да убие звяра и да си присвои императорската корона?

— Всъщност не — отвърна Ейдриън. — По-скоро да вземем жените и да бягаме бързо.

— И очакваш да повярвам в това? Ейдриън Блекуотър, ненадминатият боец, който върти острие като тешлорски рицар от старата империя. Наистина ли очакваше да повярвам, че просто минаваш оттук? Че точно по времето на съревнованието за император в ръцете ти случайно е попаднало единственото оръжие, което може да убие гиларабрина и донесе победата? Не, разбира се, ти просто си сключил сделка с невероятно опасно, обаче говорещо чудовище, разменяйки за една селянка и принцесата на Меленгар (която едва познаваш) най-могъщото в света оръжие.