Читать «Авемпарта» онлайн - страница 142

— Така представено наистина звучи зле, но е истина.

— Църквата ще се върне, за да продължи съревнованието — осведоми ги Луис Гай. — Докато това стане, мое задължение е да се погрижа никой, как да се изразя, недостоен за короната, да не убие гиларабрина. В тази категория със сигурност попадат крадлив елфолюбец и бандата му главорези — Гай отиде до Терън. — Така че ще взема острието, което имаш у себе си.

— Само през трупа ми — изръмжа Терън.

— Щом такава е волята ти — Гай изтегли меча си. Останалите серети последваха примера му, като слязоха от седлата.

— Дай ми меча или и двамата ще умрете — каза Гай.

— Не искаш ли да кажеш и четиримата? — разнесе се глас зад Ейдриън и той се обърна, за да види Моувин и Фанън да се приближават с изтеглени мечове. Моувин носеше два, един от които подхвърли на Терън, който го улови непохватно.

— Петима — каза Магнус, държейки два от по-едрите си чукове. Джуджето погледна Ейдриън и преглътна: — Той ще ме убие така или иначе, така че защо пък не?

— Ние все още сме осем — изтъкна Гай. — Неособено равностоен бой.

— И аз си мислех същото — каза Моувин. — Уви, друг не е останал, за да го помолим да се присъедини към вас.

Гай погледна към Моувин, сетне към Ейдриън. За един дълъг момент мъжете се гледаха сред пепелта, сетне Луис кимна и наведе острието си.

— Очевидно ще трябва да докладвам за това поведение на архиепископа.

— Давай — каза му Ейдриън. — Погребан е заедно с останалите ей там в подножието.

Гай го изгледа студено, сетне се обърна да си върви, но докато го правеше, Ейдриън забеляза рамото му да се отпуска неестествено, а кракът му да се извърта навън. Това бе движение, за което бе обучавал Терън да внимава; предвестието на атака.

— Терън! — изкрещя, но не бе нужно. Фермерът вече се бе хвърлил напред и вдигаше меча си още преди Гай да се завърти. Стражът замахна към сърцето му. Терън бе със секунда по-бърз и отби острието. Сетне инстинктивно пренесе тежестта си напред, пристъпи и изпълни комбинацията, която Ейдриън му бе набил в главата: париране, завъртане и контраудар. Замахна напред. Стражът се олюля, изви се и съумя да избегне удара в гърдите, поемайки острието в рамото си. Изкрещя от болка.

Терън бе втрещен от успеха си.

— Издърпай го! — едновременно му извикаха Ейдриън и Моувин.

Фермерът издърпа острието и Гай отстъпи назад, стискайки кървящото си рамо.

— Убийте ги! — изрева през зъби.

Серетите атакуваха.

Четирима нифронци атакуваха Пикърингови. Един се втурна срещу Ейдриън, друг срещу Терън, а последният се зае с Магнус. Ейдриън знаеше, че Терън няма да издържи дълго срещу опитния серетски рицар. Извади едновременно един от късите и дългия си меч, убивайки противника си в мига, в който онзи пристъпи в обхват и бързо пристъпи на пътя на следващия. Преди нападателят да осъзнае, че сега има срещу себе си двама, Ейдриън и Терън го сразиха.

Магнус държеше чуковете колкото се може по-заплашително, но малкото джудже не беше достоен противник на рицаря и потърси закрила иззад наковалнята. Серетът се приближи и дребосъкът го замери с един от чуковете, който издрънча в нагръдника му без да го нарани, но го накара за миг да изгуби равновесие. Рицарят осъзна, че Магнус не представлява заплаха и се обърна да посрещне Ейдриън.