Читать «Авемпарта» онлайн - страница 140

— Това значи ли, че можеш да направиш работещо оръжие?

— Не, счупено е точно по средата на името, но поне мога да направя адски добро копие.

Джуджето свали скрития под дрехите колан с инструменти и го положи на наковалнята. Имаше чукове с различна големина и форма, както и длета; всеки инструмент бе закачен отделно. Разви кожена престилка и си я облече. Сетне взе меча на Ръфъс и го прикрепи.

— Носиш ги навсякъде, нали? — попита Ейдриън.

— Няма да ме видиш да ги оставям на седлото — отвърна Магнус.

Ейдриън и Терън започнаха да копаят яма в градината. Дълбаеха на мястото на старата пушилня, възползвайки се от рохката пръст. Използваха стари дъски вместо лопати, от които ръцете им почерняха. След няколко часа бяха изкопали дупка, достатъчно голяма за двама им да се скрият изцяло под земята. Не беше достатъчно дълбока, за да не бъде разровена, но поне щеше да ги защити от огъня — стига да не бе запратен право отгоре им. В такъв случай щяха да бъдат опечени като заровени в пясъка глинени съдове.

— Не остава много време — каза му Ейдриън, докато двамата седяха покрити в пръст и пепел и гледаха замиращата светлина. Магнус използваше най-малкия си чук, звънтейки по метала с отчетливо тинк, тинк. Промърмори нещо, сетне измъкна тежка кърпа от торбичка на колана си и започна да търка метала.

Ейдриън погледна над дърветата, усещайки тежестта на Алвърстоун в туниката си. Дали е вътре? Открил ли е Есрахаддон? Може ли старият магьосник да му помогне с нещо? Помисли си за принцесата и Тракия. Какво е сторило с тях? Прехапа устна. Ройс вероятно бе прав. Защо да ги държи живи?

От юг се разнесе звукът на приближаващи се коне. Терън и Ейдриън си размениха изненадани погледи и се изправиха, за да видят група ездачи да изскача от дърветата. Бяха осем на брой — рицари в черна броня, знаме със счупена корона развяващо се начело им. Водеше ги Луис Гай в червеното си расо.

— Виж кой се върна — Ейдриън погледна към Магнус. — Готов ли си?

— Просто почиствам — отвърна джуджето. Тогава забеляза ездачите. — Това не е добре — изръмжа.

Рицарите влетяха в останките от двора и се спряха при вида им. Гай огледа за миг димящите руини на замъка, сетне слезе от седлото и се отправи към джуджето, поспирайки, за да вдигне парче овъглена дървесина, което отново захвърли, след като го повъртя в ръце.

— Изглежда лорд Ръфъс миналата нощ не се справи тъй добре, както ни се искаше. Да не си пропуснал някоя дребна подробност, Магнус?

Джуджето стреснато отстъпи крачка назад. Терън бързо пристъпи, взе оригиналния меч и го скри под ризата си.

Гай забеляза това, но не му обърна внимание и вместо това насочи поглед към джуджето.