Читать «Авемпарта» онлайн - страница 139

— Виждал съм катапулти преди и този не прилича особено на тях.

— Това е защото го подложих на модификации за борбата с гиларабрина.

— Беше се опитал — добави Магнус. — Както го беше настроил, нямаше да проработи, но сега вече ще.

— Дори вече изстреляхме няколко камъка — докладва Моувин.

— Имал съм известен опит с обсадни оръжия — каза Ейдриън. — И знам, че те се използват срещу нещо голямо, като поле войници или неподвижно: като стена. Но срещу единичен подвижен противник са неупотребяеми. Не са достатъчно бързи, нито достатъчно точни.

— Точно затова проектирах този не само да изстрелва снаряди, но и мрежи — гордо заяви Тобис. — Това е много умно. Мрежите се изстрелват като големи топки и се разтварят по време на полет, улавяйки звяра и приковавайки го на земята, което ми осигурява време да презареди и спокойно да го смажа.

— И работи? — запита Ейдриън, впечатлен.

— На теория — отвърна Тобис.

Ейдриън сви рамене.

— Какво пък, няма да навреди.

— Само трябва да го сложим на позиция — каза Моувин. — Ще помогнеш ли?

Всички опряха гърбове в катапулта и забутаха, естествено, с изключение на Тобис, който накуцваше наблизо и даваше нареждания. Докараха го до рова, който обграждаше основата на хълма, откъдето в обхвата му влизаше всичко, евентуално доближило се до къщата.

— Хубаво ще е да го прикрием с нещо — отломки или изгоряло дърво, за да прилича на куп боклуци — каза Ейдриън. — Което няма да бъде трудно. Магнус, чудех се дали не би могъл да ми направиш услуга.

— Каква? — запита джуджето, докато Ейдриън го поведе по хълма към руините на имението. Тревата бе изчезнала, стъпваха по пепел и корени, извикали при Ейдриън асоциацията за топъл сняг.

— Спомняш ли си меча, който изработи за лорд Ръфъс? Намерих го, все още беше с него и коня му там на хълма. Искам да го поправиш.

— Да го поправя? — джуджето изглеждаше обидено. — Не е моя вина, че мечът не проработи. Направих съвършено копие. Най-вероятно записките са били сбъркани.

— Това е добре, защото имам оригинала или поне част. Трябва да ми направиш копие от него. Можеш ли да се справиш?

— Разбира се и ще го сторя, но в замяна искам да накараш Ройс да ми позволи да разгледам Алвърстоун.

— Луд ли си? Та той те иска мъртъв. Вече ти отървах кожата от него. Това не се ли брои?

Джуджето стоеше невъзмутимо, скръстило ръце над плитките в брадата си.

— Това е цената ми.

Джуджето присви уста, при което брадата му настръхна:

— Много добре. Къде са тези мечове?

Терън се съгласи с плана при условие да си получи парчето обратно и донесе счупеното оръжие в ковачницата на имението, която сега се състоеше единствено от тухлено огнище и наковалня. Щеше да го носи със себе си при размяната и да го даде моментално, в случай, че подмяната им бъдеше разкрита.

Джуджето изсумтя презрително.

— Какво има? — поинтересува се Ейдриън.

— Нищо чудно, че не е проработило. Тук надписът е съвсем друг. Предполагам това е заклинанието — то му показа острието, където привидно неразбираема паяжина тънки виещи се линии оформяха сложен десен. Сетне го обърна, за да покаже значително по-кратка шарка от другата страна. — А на тази страна, предполагам, е написано името, за което Есрахаддон спомена. Има логика заклинанията да са еднакви и само имената да се различават.