Читать «Авемпарта» онлайн - страница 138

Ейдриън замълча.

Ройс въздъхна и приседна до приятеля си, клатейки глава. Бръкна в робата си и измъкна кинжала. Подаде го с все ножницата.

— Ето, вземи Алвърстоун.

— Защо? — Ейдриън го погледна объркано.

— Не казвам, че Магнус е прав, но досега не съм срещал нищо, което този кинжал да не е могъл да разсече и ако Магнус е прав, ако бащата на боговете наистина е изковал това, значи би свършило работа и срещу неуязвим звяр.

— Значи си тръгваш?

— Не — Ройс се намръщи и погледна в посоката на Авемпарта. — Очевидно имам работа за довършване.

Ейдриън се усмихна на другаря си, взе кинжала и го претегли на ръка.

— Ще ти го върна утре.

— Тъй — отвърна Ройс.

* * *

— Партньорът ти тръгна ли си? — запита Терън, докато Ейдриън се приближаваше към него по обгорелия хълм на нещото, което нявга бе замък. Фермерът стоеше на почернялото възвишение, стискаше отломката меч и се вглеждаше в небето.

— Не… ами, донякъде. Върна се обратно в Авемпарта да открадне другата половина от меча, в случай, че гиларабринът се опита да ни измами. Дори има шанс той да остави Тракия и Ариста в кулата, докато лети насам и тогава Ройс може да ги изведе.

Терън кимна замислено.

— Вие двамата бяхте от голяма полза за мен и дъщеря ми. Все още не зная защо; и не ми казвай, че е заради парите — Терън въздъхна. — Знаеш ли, никога не й отдадох дължимото. Никога не й обръщах внимание и я отблъсквах толкова много години. Тя ми беше просто дъщеря, а не син: още една уста, която щеше да ни коства допълнително, след като се омъжеше. Как изобщо ви е открила и убедила да биете целия този път е… просто не мисля, че някога ще проумея.

— Ейдриън — повика го Фанън, — ела да видиш какво открихме.

Ейдриън последва Фанън надолу до северната част на хълма, където откри Тобис, Моувин и Магнус да работят над голям механизъм.

— Това е моят катапулт — гордо обясни застаналият до колата, в която се намираше дървената машина Тобис. Изглеждаше смешно в крещящите си дворцови дрехи, подпрян на патерица, която Магнус му бе измайсторил, счупеният му крак притиснат между две парчета дърво. — Изтеглиха я тук, когато бях смъкнат надолу в списъка. Прекрасна е, нали? Нарекох я Персефона, по името на жената на Новрон. Стори ми се подходящо, защото изучавах древна имперска история, за да я сглобя. Не беше никак лесно. Трябваше да науча древни езици, само за да мога да чета книгите.

— Току-що ли го построи?

— Разбира се, че не, глупави човече. Аз съм професор в Шеридън. Впрочем това се намира в Гхент. Седалището и на нифронската църква. В брилянтността си подкупих известни духовни лица, които ми разкриха истинската същност на надпреварата. Нямаше да бъде нелеп сблъсък на празноглавци, а предизвикателство за сразяването на легендарно създание. Това бе проблем, който аз можех да разреша; изискващ не груби мускули и липсващи зъби, а смайващ интелект като моя.

Ейдриън разгледа устройството. Масивна централна греда се издигаше на двадесет фута, а дългият дебел лост бе с един-два фута по-дълъг. Имаше платнена кофа прикачена за по-долна греда с пораждащи напрежение въжета. От двете страни на колата имаше по една масивна манивела, свързана със зъбни колела.