Читать «Авемпарта» онлайн - страница 137

Ейдриън се изправи.

— Няма да изоставя Терън, Тракия и Ариста. Ами Хилфред? Мислиш ли, че той може да пътува? Опитай се да го влачиш през гората и той ще бъде мъртъв преди падането на нощта. Или искаш да се опиташ да го натъпчеш в кладенеца за през нощта и да си мислиш, че на сутринта ще се е оправил? Ами Тобис? Колко далече мислиш ще докуца със счупения си крак? Или не те е грижа за тях? Толкова ли е почерняло сърцето ти, та просто можеш да ги оставиш да умрат?

— Те ще умрат така или иначе — сопна се Ройс. — Точно това се опитвам да ти набия в главата. Не можем да му попречим да ги убие. Можем само да преценим дали да умрем заедно с тях или не. Не виждам ползата в самоубийство от състрадание.

— Можем да направим нещо — настоя Ейдриън. — Ние сме онези, които откраднаха съкровището от Короносната кула и го върнахме същата нощ. Същите двама, които проникнаха в недосегаемия Дръминдор, които оставиха отрязана глава в скута на графа на Чадуик, докато той подремваше в кулата си; същите, дето освободиха Есрахаддон от Гутария, най-сигурният затвор на всички времена. Можем да направим нещо.

— Например?

— Ами… — боецът се замисли. — Можем да изкопаем дупка, да го примамим вътре и да го заловим.

— По-голям шанс бихме имали да накараме Томас да моли Марибор да порази звяра. Не разполагаме нито с времето, нито с необходимите за копаенето хора.

— По-добра идея ли имаш?

— Убеден съм, че мога да измисля нещо по-добро от прилъгването му в яма, която не можем да изкопаем.

— Например?

Ройс се заразхожда из все още димящия горски склеп, яростно ритайки всичко по пътя си:

— Не знам; ти си този, който си мисли, че можем да сторим нещо. Обаче знам едно: нищичко не можем да направим без другата половина на меча. Така че първото нещо, което бих направил, е да го открадна докато чудовището го няма.

— Със сигурност би убило Ариста и Тракия, ако направиш това — посочи Ейдриън.

— Но тогава ти ще можеш да го убиеш на свой ред. Поне ще има отмъщение.

Ейдриън поклати глава:

— Не е достатъчно.

Ройс се поухили.

— Бих могъл да открадна меча, докато вие с Терън го залъгвате с острието на Ръфъс — Ройс си позволи грозно изкикотване. — Поне има малък шанс да проработи.

Челото на Ейдриън се сбърчи в размисъл и той приседна.

— Не, просто се шегувах — побърза да си оттегли думите Ройс. — Ако то можа да разбере за липсата на меча онази нощ, със сигурност ще може да различи копието от оригинала.

— Но дори и да не проработи — каза Ейдриън, — може да ми даде време да отведа момичетата далеч от него. Тогава ние бихме могли да се скрием в дупка — малка дупка, която имаме време да изкопаем.

— И да се надяваме, че няма да ни изрови? Видях му ноктите, няма да се затрудни.

Ейдриън не му обърна внимание и продължи да следва мислите си.

— Сетне ти ще донесеш другата половина от меча, Магнус ще го съедини и тогава аз ще убия звяра. Видя ли, в крайна сметка има полза от това, че пощади живота на джуджето.

— Съзнаваш ли колко е глупаво това? Това нещо миналата нощ опустоши цялото село и замъка, а ти ще се изправиш срещу него с подкрепата на стар фермер, две жени и строшен меч?