Читать «Авемпарта» онлайн - страница 136

* * *

— Какво правим тук? — Ройс попита Ейдриън, докато двамата седяха на пообгорен ствол. Намираха се недалеч от гробовете на Касуелови по пътечката към селото. Надгробната маркировка също бе изчезнала. Двамата можеха да виждат дякон Томас, който седеше при все още лежащия в безсъзнание Хилфред.

— Тази задача ни струва два коня и над седмица провизии и за какво? — продължи Ройс, отчупвайки с въздишка парче овъглена кора и хвърляйки го разсеяно. — Трябваше да тръгнем с останалите. Момичето най-вероятно вече е мъртво. Защо му е да я пази жива? Гиларабринът държи всички карти. Може да ни убие когато си поиска, а ние не можем да го нараним. Има заложници — ние имаме половин меч, който очевидно не му трябва, но просто би желал да му е под ръка. Ако разполагахме с двете половини, Магнус щеше да ги съедини и тогава поне можехме да се пазарим от позицията на известна сила. Можехме дори да го накараме да изработи мечове за всички ни или дори копия с името. Тогава можехме да се опитаме да направим нещо срещу копелето, но точно сега не разполагаме с нищо. Не сме заплаха. Терън си въобразява, че ще се спазари, но не разполага с нищо, което да изтъргува. Гиларабринът спретна това само за да си спести отегчението да търси меча сам.

— Няма как да бъдем сигурни.

— Напротив. Няма да държи онези момичета живи. Вероятно вече е обядвал с тях и когато нощта се спусне, дъртият Терън ще се изтъпанчи с исканото. Ще бъде убит и туйто. От друга страна, глупостта му ще ни позволи да се отдалечим достатъчно. Предвид това, че цялото му семейство е мъртво, а дъщеря му най-вероятно загинала, явно ще е за добро.

— Той няма да е сам — каза Ейдриън.

Ройс се извъртя с отвратено изражение.

— Кажи ми, че се шегуваш.

Ейдриън поклати глава.

— Защо?

— Защото си прав, защото всичко казано от теб ще се сбъдне, ако си тръгнем.

— И си въобразяваш, че ще е различно ако останем?

— Никога не сме изоставяли задача преди, Ройс.

— Какви ги дрънкаш? Каква задача?

— Тя ни плати да вземем меча.

— Взех го. Дъртият държи меча в ръцете си точно в този миг.

— Само част от него, а работата няма да бъде приключена, докато той няма и двете части в ръцете си. Това е, за което бяхме наети.

— Ейдриън — Ройс прокара ръка през лицето си и поклати глава. — Велики Марибор, та тя ни плати десет сребърни!

— Които ти прие.

— Мразя, когато станеш такъв — Ройс внезапно се изправи, грабвайки овъглено парче. — По дяволите — хвърли го в купчината димящо дърво, някога изпълнявало ролята на Ботуиков дом. — Наясно си, че докарваш смъртта ни, нали?

— Не е нужно да оставаш. Това е моето решение.

— И какво ще сториш? Ще се биеш с него? Ще стоиш в мрака, размахал мечове, които не могат да го наранят?

— Не зная.

— Ти си луд — каза му Ройс. — Слуховете са верни; Ейдриън Блекуотър е куку!