Читать «Авемпарта» онлайн - страница 134

Селяните започнаха да разчистват срутилата се постройка. Очистиха стена и започнаха да копаят. На дъното откриха останалите — погребани живи.

Извлякоха ги навън. Сър Ерлик и човекът от гората изглеждаха почти мъртви, докато кашляха и плюеха. Пазачът бе в още по-лошо състояние: загубил съзнание, но поне още бе жив. Последните двама извадени от руините бяха Моувин и Фанън Пикъринг, които за известно време не можеха да кажат и думица от кашляне, но иначе бяха добре.

— Хилфред жив ли е? — запита Фанън, след като се наслади на свежия въздух и изпи чаша вода.

— Кой е Хилфред? — попита Лина Ботуик, която държеше донесената от Верна чаша вода. Фанън посочи към обгорелия пазач и Лина кимна: — Не е буден, но е жив.

Спасителни отряди се разпръснаха и започнаха да претърсват останалите руини, намирайки много тела на претенденти. Откриха и останките на архиепископ Галиен. Изглежда старецът бе умрял не от огъня, а е бил стъпкан от тълпата. Трупа на прислужника му, Карлтън, откриха вътре в имението, очевидно не бе имал желанието да умре край господаря си. Там намериха и тялото на Бърнис, премазана при срутването. Така и не откриха повече оцелели.

Селяните направиха носилки, за да пренесат Тобис и Хилфред при кладенеца, където жените се погрижиха за раните им. Старата полянка сега представляваше овъглено парче земя. Голямата камбана бе паднала на една страна.

— Какво се случи? — запита Ейдриън, присядайки до Моувин. Двамата братя стояха на мястото, където Пърл някога бе пасла свинете. И двамата седяха приведени, отпивайки вода с овъглени лица.

— Бяхме отвъд стените, когато нападението започна — отвърна той с тих глас, не по-висок от шепот. Посочи с палец към брат си. — Казах му, че се прибираме, но умникът настояваше да си опита късмета със звяра.

Фанън наведе глава още по-ниско.

— Той се опита да се измъкне, мислейки, че ме е заблудил. Спипах го малко след портата. Казах му, че това е самоубийство, а той настояваше и се сбихме. Тогава видяхме хълма да се запалва. Преди да се доберем до вратата, от нея с пълна пара изтрополяха няколко карети и конници. Мярнах лицето на Салдур да наднича от една. Дори не намалиха скоростта.

Отидохме да търсим Ариста и открихме Хилфред на земята пред горящата къща. Беше загубил косата си, кожата му висеше на парцали, но още бе жив. Грабнахме го и затичахме към пушилнята. Тя бе последната сграда, която не гореше. Почвата беше мека и рохкава, сякаш скоро е била разкопавана, така че започнахме да ровим с ръце като къртици. Тобис, Ерлик и Дантън ни последваха. Съумяхме да прокопаем само няколко фута, преди сградата да се стовари отгоре ни.

— Открихте ли Ариста? — поинтересува се Фанън. — Тя…

— Не знаем — отговори Ейдриън. — Дяконът каза, че звярът я взел заедно с дъщерята на Терън. Може още да е жива.

Жените от селото се грижеха за ранените, а през това време мъжете събираха при кладенеца каквито запаси, инструменти и храна намереха. Всички представляваха разнородна тълпа, измършавели и мръсни, като корабокрушенци на необитаван остров. Малцина говореха, а когато го правеха, то бе винаги шепнешком. Понякога избухваха в тих плач, сритвайки обгорена дъска или се отдалечаваха настрана, за да се срутят на колене в ридания.