Читать «Авемпарта» онлайн - страница 132

Трумп. Трумп.

Дякон Томас започна да се моли на висок глас, докато от одименото небе гиларабринът се спусна отгоре им.

Глава 12

Дим и пепел

Изпълзявайки от кладенеца в сивата утринна светлина, Ейдриън попадна в различен свят. Далгрен го нямаше. Само купчини пепел и димящо дърво указваха надгробните клади на нявгашните домове, но още по-стряскаща бе липсата на дървета. Обгръщалата селото гора бе изчезнала. На нейно място имаше обгорена пустиня. Тук-таме се виждаха овъглени останки без клони и листа — тъмни шипове, траурно протегнати към небето. Дим от все още пушещите купчини се стелеше като тежка сива мъгла, закрила слънцето иззад сипещ пепел облак, покрила земята подобно мръсен сняг.

Пърл излезе от кладенеца. Тя мълчаливо се заразхожда сред изпепеления мир, навеждайки се да обърне някое овъглено парче дърво, сетне взирайки се учудено в небето, изненадана да го намери все още на мястото му в свят, очевидно обърнат с главата надолу.

— Как се случи това? — запита Ръсел Ботуик, без да се обръща директно към някого: и никой не му отговори.

— Тракия! — извика Терън, докато се подаваше от кладенеца, очите му стрелвайки се към димящите руини на хълма. Не след дълго всички тичаха нагоре по склона.

Подобно на селото, замъкът бе изпепелен до основи. Стените липсваха, както и по-малките постройки. Самата къща представляваше овъглена купчина. Наоколо лежаха почернели и сгърчени в предсмъртна агония тела, от които още се носеше пушек.

— Тракия! — изрева отчаяно Терън, докато яростно ровеше сред останките на онова, което някога беше имение. Всички мъже от селото, а също Ройс, Ейдриън и дори Магнус се включиха в копаенето — повече от състрадание, отколкото от надежда.

Магнус ги насочи към югоизточния ъгъл, мърморейки си нещо за земята, която говорела с кух глас. След като разчистиха стени и паднало стълбище, можаха да чуят слаб шум. Започнаха да копаят в негова посока, разчиствайки останките на старата кухня и избата под нея.

Като че от гроба измъкнаха дякон Томас, който изглеждаше поочукан, но иначе здрав. По подобие на селяните, той потърка очи, докато невярващо се взираше в заобикалящата го разруха.

— Дяконе! — Терън разтърси свещеника. — Къде е Тракия?

Томас погледна фермера и сълзи напълниха очите му:

— Не можах да я спася, Терън — задавено каза той. — Опитах, толкова се старах. Трябва да ми повярваш, трябва.

— Какво стана, стар глупако?

— Опитах. Опитах. Водех ги към избата, но то ни хвана. Молих се. Молих се толкова силно и мога да се закълна, че то ме слушаше! Тогава го чух да се смее. То се изсмя — очите на Томас се наляха със сълзи. — Не ми обърна внимание и ги взе.

— Взе ги? — яростно запита Терън. — Какво имаш предвид?

— То ми заговори — каза Томас. — Проговори с глас като смърт, като болка. Краката ми омекнаха и аз се строполих пред него.

— И какво каза? — поинтересува се Ройс.

Дяконът поспря да избърше лице, оставяйки тъмни следи от сажди по лицето си.

— Беше безсмислено, вероятно от страх си бях изгубил ума.

— Какво мислиш, че каза? — настоя Ройс.