Читать «Авемпарта» онлайн - страница 133

— Заговори на древния църковен език. Спомена нещо за оръжие, за меч, който щяло да размени за жените. Каза, че ще се върне да го вземе на следващата нощ. Сетне отлетя с Тракия и принцесата. Няма никакъв смисъл, вероятно вече съм луд.

— Принцесата? — попита Ейдриън.

— Да, принцеса Ариста от Меленгар. Тя беше с нас. Опитах се да спася и двете… опитвах се… но… — дяконът отново зарида.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи и се отдръпнаха настрана, за да говорят. Терън ги последва.

— Вие двамата знаете нещо — каза с обвинителен тон. — Взели сте го, нали? Взели сте го. В крайна сметка Ройс е докопал меча. Това иска чудовището.

Ройс кимна.

— Трябва да го върнете — каза фермерът.

— Това няма да спаси дъщеря ти — каза му Ройс. — Това създание, този гиларабрин, е много по-коварно от очакваното. Ще…

— Тракия ви нае да ми донесете този меч — изръмжа Терън. — Това беше задачата ви, нали така? Трябваше да го откраднете и да ми го дадете, тъй че ми го дайте.

— Терън, слушай…

— Дайте ми го веднага! — изрева старият фермер, докато заплашително се извисяваше над крадеца.

Ройс въздъхна и изтегли счупения меч.

Терън го взе с объркано изражение, въртейки го из ръце.

— Къде е останалото?

— Само това можах да намеря.

— Ще свърши работа — каза старецът твърдо.

— Терън, не мисля, че трябва да се доверяваш на това създание. Дори си мисля, че ако му върнеш меча, то пак ще убие дъщеря ти, принцесата и теб самия.

— Готов съм да поема този риск! — викна насреща им. — Вие двамата дори не трябва да сте тук. Взехте меча, свършихте си работата. Готови сте. Можете да си вървите по всяко време. Хайде, махайте се.

— Терън — започна Ейдриън, — не ние сме врагът. Смяташ ли, че който и да е от нас иска Тракия да умре?

Терън понечи да заговори, сетне затвори уста, преглътна и си пое въздух.

— Не — въздъхна, — прав си. Зная това. Просто… — с изражение на ужасна болка се вгледа в очите на боеца. — Тя е всичко, което имам и не бих позволил нещо да й се случи. Ще дам живота си на проклетото чудовище, ако я пусне в замяна.

— Зная това, Терън — каза Ейдриън.

— Просто не мисля, че то ще изпълни своята част от сделката — допълни Ройс.

— Намерихме още един! — извика Дилън Макдърн, докато извличаше ученото конте Тобис Рентинуал от руините на пушилнята. Гърчавелът, покрит от глава до пети в мръсотия, се строполи на тревата, кашляйки и храчейки.

— В избата почвата беше мека — промълви той, сетне се задави. — Ние… копахме… с ръце.

— Колко бяхте? — запита Дилън.

— Петима — отвърна Тобис, — един горянин, пазач от замъка, сър Ерлик и още двама. Пазачът… — кашлицата го раздра за около минута, сетне той приседна, преви се и се изплю на тревата.

— Арвид, донеси вода от бунара! — нареди на сина си Дилън.

— Пазачът беше лошо обгорен — продължи Тобис. — Двама младежи го довлякоха в пушилнята, като казаха, че тя имала мазе. Всичко наоколо с изключение на нея бе потънало в пламъци, така че горянинът, сър Ерлик и аз също изтичахме там. Пръстеният под бе лесен за копаене и започнахме да ровим. Тогава нещо удари сградата и тя се стовари отгоре ни. Мен ме затисна греда. Май кракът ми е счупен.