Читать «Авемпарта» онлайн - страница 131

— Ето — Салдур посочи към небето, докато гиларабринът се стрелваше към светлината на факлите.

— Започва се — викна възбудено архиепископът, пляскайки с ръце. — Всички гледайте внимателно, защото мнозина след това ще ви разпитват как точно е протекло всичко.

Звярът се спусна в полето и лорд Ръфъс пришпори коня си към него. Бе имал благоразумието да закрие очите на животното си със зебло, за да не му позволи да види очакващия го ужас. С високо вдигнат меч, червенокосият нададе вик и се втурна напред.

— В името на Новрон, аз, истинският наследник, те сразявам — Ръфъс се изправи на стремената и замахна към звяра, който изглеждаше озадачен от самоувереността на рицаря.

Лорд Ръфъс удари гърдите на чудовището, но ударът му отскочи. Той замахна отново и отново, но бе все едно да удря камък с пръчица. Рицарят изглеждаше объркан и шокиран. Гиларабринът уби него и коня му с един-единствен безгрижен замах на лапа.

— Мили боже! — проплака архиепископът, изправяйки се втрещен. Момент по-късно шокът прерасна в ужас, когато звярът се издигна с мощен плясък на криле и заля подножието на хълма с огнен поток. Насъбралите се в двора започнаха да бягат в паника, събаряйки столове и разливайки напитки. Един от коловете на навеса бе съборен и тентата увисна на една страна над тичащите.

Звярът се издигна на светлината на пламтящия хълм и запрати към крепостните стени нов огнен дъх. Сухите дънери бързо подхванаха огъня и след няколко мига замъкът бе обграден с огън. Не отне много време на близките до стените сгради със сламени покриви също да пламнат. Скоро огънят се бе разпрострял до самия замък. В заобикалящия ги пламък бе невъзможно да се види къде е гиларабринът. Слепи за разположението на крилатия ужас и притиснати от пламъците, слуги, пазачи и духовници се щураха, обзети от паника.

— Трябва да се доберем до избата! — извика Томас, но малцина чуха вика му сред рева на пламъците и людската суматоха. Свещеникът сграбчи Тракия за ръката и започна да я дърпа към къщата. Със свободната си ръка момичето грабна Ариста и дяконът задърпа и двете.

Шокираната Ариста не оказваше никаква съпротива, докато я извличаха от двора. Изобщо не бе очаквала нещо подобно. Видя мъж в пламъци да търчи с викове надолу по склона. Миг по-късно той падна, все още горящ. Имаше и други, живи факли, носещи се из двора в страховито сияние, един по един тупващи на тревата. Инстинктивно Ариста потърси закрилата на Хилфред, сетне обърканият й ум се сети, че му бе заповядала да остане в стаята. Сега най-вероятно я търсеше.

Тракия стискаше силно ръката й, докато тримата тичаха във верига. Отляво видя войник да се опитва да разбие стената. Той се подпали и побягна с писъци, докато дрехите и кожата му биваха лакомо погълнати от пламъците. Недалеч дърво се пукна с оглушителен звук, разтърсил сградата — пожарът се бе пренесъл и в гората.

— Трябва да слезем в избата — настояваше Томас. — Бързо! Единственият ни шанс е да се скрием под земята. Трябва…

Ариста усети внезапен вятър да разрошва косите й.