Читать «Авемпарта» онлайн - страница 127

— Поканата на Ботуикови още важи. Терън в момента е там и…

Пронизителен писък откъм реката раздра нощта.

— Какво в името на Новронския дух е това? — запита Магнус.

— Мислиш ли, че гущерокът е открил кражбата? — поинтересува се замислено Ейдриън.

Ройс хвърли поглед към дърветата, сетне към лицето на приятеля си.

— Мисля, че тази нощ трябва да си намерим доста по-добро скривалище от Ботуикови.

— Къде? — запита Ейдриън. — Ако дойде да търси меча, ще разбие на парченца всяка къща, докато не го намери. И познавайки особеностите на местната архитектура, това няма да го затрудни особено. Ще избие цялото село.

— Все още може да има време да ги заведем в замъка — предложи Ройс.

— Не — отхвърли предложението Ейдриън, — пазачите няма да ни позволят. Може би гората?

— Дърветата само го забавят. Няма да са по-голям проблем от селските къщи.

— Ами кладенецът? — запита джуджето, надничайки в обградената с дърво дупка.

Ройс и Ейдриън се спогледаха.

— Чувствам се толкова глупав — каза Ройс.

Ейдриън изтича до камбаната, сграби въжето и енергично разлюля в тревога предназначения за евентуална селска църква чан.

— Продължавай да я биеш — извика Ейдриън на Магнус, докато двамата с Ройс търчаха из къщите, отмятайки завесите-врати и тропайки по стените.

— Вън. Всички вън — крещяха те. — Къщите няма да ви спасят тази нощ. Влизайте в кладенеца. Всички в кладенеца, незабавно!

— Какво става? — запита Ръсел Ботуик, надничайки от мрака.

— Няма време за обяснение — извика в отговор Ейдриън. — Слезте в кладенеца, ако ви е мил животът.

— Ами църквата? Предполага се, че те са тук да ни пазят — каза Селън Броктън от прага си, прегърнала одеяло.

— Ще заложиш ли живота си на това? Всички ще трябва да ми се доверите. Ако греша, ще прекарате една отвратителна нощ, но ако съм прав и не ме послушате, всички ще умрете.

— Мен ме устройва — каза Терън, докато изхвърчаше от дома на Ботуикови и си закопчаваше ризата. Едрата му фигура и силният суров глас привлякоха вниманието на околните. — И за вас ще е добре да го сторите. За последните няколко дни, Ейдриън направи повече за селото отколкото всички нас и онея от замъка, взети заедно. Ако той казва да спя тази нощ в кладенеца, кълна се в брадата на Марибор, че точно туй ще сторя. Даже и да знаех, че звярът е мъртъв, пак щях да го направя, а онези от вас, дето отказват, си заслужават да бъдат изядени.

Селяните затичаха към кладенеца.

По въжето бяха направени примки, които използваха за стъпала. И докато кладенецът бе достатъчно широк за спускането на четирима или дори петима едновременно, спускаха ги само по двойки или тройки, тъй като не се доверяваха в здравината на покрива.

Макар хората да се движеха бързо и дисциплинирано, спазвайки инструкциите на Ейдриън, процесът бе мъчително бавен. Магнус пожела да слезе и да забие колчета в стените, за да оформи стъпенки. Хал, Арвид и Пърл, прекалено малки, за да слязат първи, търчаха из селото и носеха още дъски за джуджето. Тад Ботуик слезе да му помага, подавайки му дървените клинове, докато Магнус изработваше платформи.