Читать «Авемпарта» онлайн - страница 125

Докато започваше да обикаля около купчината, движейки се с бавната дисциплина на ловуваща богомолка, нещо привлече вниманието му. Телата и окъсаните дрехи лежаха на върха на купчината от кокали и камъни. Но дълбоко под тях, в основата Ройс забеляза характерния блясък на стомана. Бе съвсем малко ъгълче, не по-голямо от монетка (за каквото и го помисли първоначално), но блясъкът не можеше да бъде сбъркан. Бе същият като този на мечовете, които бе видял надолу по стълбите.

Едва поемайки си дъх — всяко движение разтегнато до такава бавност, че би отбягнало и от директен взор — Ройс се приближи до звяра и гнусното му съкровище. Мушна ръка и бавно започна да изтегля меча.

Измъкваше го без усилие или издайнически шум, но още преди да го е изтеглил целия, Ройс усети, че нещо не е наред. Не беше достатъчно тежко. Дори като се вземеше предвид лекотата на елфическия метал, мечът изглеждаше подозрително лек. Не след дълго узна причината: бе изтеглил само парче от меча. Взирайки се в пречупеното острие, Ройс осъзна, че догадката му е била правилна. Гиларабринът не бе някакво глупаво животно, дресирано да убива. Този призован демон притежаваше достатъчно съзнание, за да знае, че има само едно нещо, което може да го застраши — острие, върху което е изгравирано името му. Чудовището бе взело предпазни мерки и беше строшило оръжието, при което бе прекъснало името и мечът ставаше неизползваем. Ройс не можеше да види другата половина, но бе очевидно къде е скрита. Другото парче лежеше на единственото място, откъде Ройс не можеше да го открадне — под самия спящ гиларабрин.

Глава 11

Гиларабрин

Почти се бе смрачило, когато нарамилият три меча Ройс намери Ейдриън и Магнус при кладенеца. Селото бе празно, обитателите му се бяха сврели из колибите си и с изключение на далечния долитащ от замъка шум, нощта бе тиха.

— Крайно време беше — рече Ейдриън, скачайки на крака при вида на партньора си.

— Ето ти екипировката — Ройс му подаде оръжията. — И друг път бъди по-внимателен. Имам си по-важна работа от това да съм ти личен прислужник.

Ейдриън зарадвано взе оръжията си и започна да си закопчава коланите:

— Бях започнал да се притеснявам, че църквата те е хванала.

— Църквата? — запита Ройс.

— Луис Гай ме тормозеше по-рано днес.

— Стражът?

— Да. Разпитваше ме за спътниците ми и отпраши нагоре по реката. Оттогава не съм го виждал. Останах с впечатлението, че търси Есра. А той впрочем къде е? При реката ли го остави?