Читать «Авемпарта» онлайн - страница 126

— Не се е отбивал? — запита Ройс. Двамата поклатиха глави. — Не означава нищо, би бил глупак да дойде в селото. Най-вероятно се крие в гората.

— Стига да не се е удавил — каза Ейдриън. — Ти защо го остави?

— Той имаше силно „не ме следвай“ излъчване, което при нормални обстоятелства означаваше, че бих го проследил, но други неща ми бяха на главата. Докато се усетя и слънцето вече залязваше. Реших, че вече си е тръгнал.

— Намери ли нещо ценно вътре? Бижута? Злато?

Ройс внезапно се почувства глупаво.

— Изобщо не ми мина през ума да потърся.

— Какво?

— Забравих.

— И какво прави там цял ден?

Ройс изтегли голото счупено острие от колана си. То заблестя дори и на слабата светлина.

— Всички други мечове бяха спретнато изложени, но този открих затрупан до крака на гиларабрина.

— До крака? Видял си го?

Ройс кимна с гримаса.

— Довери ми се, не е гледка, която би искал да видиш — пиян или трезвен.

— Мислиш, че то е отчупило острието?

— Кара те да се замислиш, нали?

— И къде е другата част?

— Предполагам спи отгоре й, но нямах намерение да го претъркулвам, та да проверя.

— Изненадан съм, че не си го изчакал да отлети.

— При положение, че клиентът ни си тръгва утре, каква полза? Ако беше лесно за измъкване и не трябваше да се ровя с часове из… куп неща, добре. Обаче няма да си рискувам врата заради личната война на Есра с църквата. Пък и помниш ли хрътките от замъка Блитин?

Ейдриън кимна с измъчено изражение.

— Ако може да надушва миризми, не исках да съм наблизо, когато се събуди. Аз виждам нещата тъй: Тракия има баща си, Есра има достъп до кулата, а Ръфъс ще освободи селото от гиларабрина. Работата ни тук е приключена — Ройс погледна към джуджето, сетне към партньора си. — Благодаря, че го наглежда — изтегли кинжала си.

— Ка… чакай! — джуджето отстъпи назад, докато Ройс се приближи към него. — Имахме сделка!

Ройс му се ухили:

— Вдъхвам ли ти доверие?

— Ройс, не можеш — каза му Ейдриън.

Крадецът го изгледа и се закикоти:

— Шегуваш ли се? Погледни го. Ако не му прережа гърлцето за най-много десет секунди, ще те черпя с бира веднага щом се приберем в Олбърн. Кажи ми кога ще започнеш да броиш.

— Не, имах предвид, че то е право. Ти се уговори с него. Не можеш да се отричаш.

— О, моля ти се. Това дребно… джудже се опита да ме убие и почти успя, а ти искаш от мен да го пусна — само защото така съм бил казал? Та то живя още цял ден като отплата на помощта си. Това си е читава награда.

— Ройс!

— Какво? — крадецът подбели очи. — Ти сериозно ли? То уби Амрат!

— Било е задача, пък и ти не си член на кралската стража. То изпълни своята част от сделката: както беше обещал. А от убийството му няма полза.

— Наслаждение — каза Ройс. — Наслаждението и удовлетворението са достатъчна полза.

Ейдриън продължаваше да се взира в него.

Ройс поклати глава и въздъхна.

— Добре, няма да го убивам. Глупаво е, но ще го пощадя. Доволен ли си?

Ройс погледна към хълма на замъка, където вече се събираха факлите на тазвечерните претенденти.

— Почти е тъмно вече, трябва да се скрием. Къде са най-добрите места за вечерния театър, който ни уреждат от замъка? И под най-добри разбирам най-безопасни.