Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 92

— Не това беше причината! — каза Джереми рязко и гневно. — Тя беше просто една стара дама… и не ходеше на лов. Нямах нищо против да бъде на моята територия. Дори съм й помагал понякога. Веднъж й поправих оградата и верандата безплатно… И точно тогава тя ми каза, че те ще дойдат. Онези момичета.

„Точно както ми беше казала и на мен — помисли си Мери-Линет смаяна. — Аз даже го видях, когато й поправяше оградата. Джереми вършеше подобни услуги и за други хора.“

— Аз й казах, че идеята не е добра. — Мери-Линет отново чу да се надига познатото приглушено ръмжене. Джереми беше напрегнат и трепереше, и тя самата почувства, че също трепери. — Още трима ловци на това малко пространство… Казах й, но тя не ме послуша. Не можа да проумее това. И тогава излязох от кожата си.

„Не поглеждай към Аш, не привличай вниманието му към него“, отчаяно си мислеше Мери-Линет. Устните на Джереми отново се разтеглиха назад, сякаш се нуждаеше от нещо, върху което да излее гнева си. В същото време един далечен глас в ума й каза: „Значи затова е използвал кол от оградата.“ Да, Аш е бил прав, действал е просто импулсивно и е взел първото, което му е попаднало под ръка.

— Е, всеки може да изгуби присъствие на духа — каза тя и макар гласът й да потрепна и в очите й да имаше сълзи, Джереми като че ли се поуспокои малко.

— После си помислих, че е било за добро — каза той уморено. — Реших, че когато момичетата я намерят, ще разберат, че трябва да си тръгнат. И зачаках да го направят. Аз съм добър в чакането.

Джереми гледаше встрани от нея към гората. С туптящо сърце Мери-Линет на мига се възползва от шанса да погледне към Аш.

„О, боже, той изобщо не помръдва. И там има толкова много кръв… Никога не съм виждала толкова много кръв…“

Тя раздвижи отново ръцете си напред-назад, опитвайки се да се освободи от връвта.

— Аз ги наблюдавах, но те не си отидоха — продължи Джереми. Мери-Линет завъртя рязко очи отново към него. — Вместо това се появи ти. Чух Марк да разговаря с Джейд в градината. Тя му каза, че вече знаела, че тук ще й хареса. И после… изпаднах в ярост. Издадох звук и те ме чуха.

Лицето му се промени. Плътта му започна да се преобразява пред очите на Мери-Линет. Скулите му се разшириха, носът и устата му се издадоха напред. Веждите му се съединиха в една права линия и между тях се появи козина. Мери-Линет виждаше грубите тъмни косми, които изникваха от бледата кожа.

Тя почувства пристъп на гадене.

— Какво има, Мери-Линет? — Джереми се изправи и тя видя, че тялото му също се променя. Все още наподобяваше човешко, но беше твърде тънко и издължено. Сякаш се състоеше само от дълги кости и сухожилия.

— Няма нищо — отвърна тя шепнешком. Сетне опъна силно вървите зад гърба си и почувства едната й ръка постепенно да се изхлузва.

„Така. А сега отвличай вниманието му, дръж го далече от Аш…“