Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 66

Аш я наблюдаваше мрачно и напрегнато.

— Как изглежда този Джереми?

Нещо в тона му страшно ядоса Мери-Линет.

— Теб какво те интересува?

Аш премигна и погледна настрани. Сетне сви леко рамене и каза престорено любезно:

— Просто съм любопитен.

— Той е много красив — отговори Мери-Линет. — Беше се открил чудесен повод да даде воля на яда и лошото си настроение. — Но това не е някаква празна красота. Джереми, освен това е много интелигентен и чувствителен. Има коса с цвят на борови шишарки и най-изумителните кафяви очи. Той е тънък и висок, всъщност малко по-висок от мен, защото когато сме един до друг, очите ми са на нивото на устата му.

Аш не изглеждаше доволен от чутото.

— Видях един, който горе-долу отговаря на това описание, в бензиностанцията… в града. — Той се обърна към Роан. — Смяташ ли, че може да е някакъв отцепил се вампир?

— Очевидно не е създаден вампир, защото Мери-Линет го е наблюдавала как расте — отвърна Роан. — Мислех си, че по-скоро може да е някой ламия ренегат. Но няма голяма полза да се опитваме да установим това сега. Утре можем да отидем да се срещнем с него и тогава ще научим повече. Нали?

Марк кимна. Джейд последва примера му. Мери-Линет въздъхна дълбоко и също кимна.

— Добре — каза Аш. — Съгласен съм, че не можете да се приберете у дома, преди този въпрос да бъде решен. И така, ще установим кой е убил леля Опал, ще предприемем необходимите мерки и после потегляме обратно. Ясно ли е?

Сестрите му се спогледаха. Но не отговориха.

Докато Мери-Линет и Марк вървяха към къщи, тя видя, че Сириус се е издигнал над източния хоризонт и сега висеше в нощта като скъпоценен камък, по-ярък откогато и да е било. Приличаше почти на миниатюрно слънце, което проблясваше със сини, златни и виолетови лъчи.

В първия момент си помисли, че това е някаква зрителна измама, но сетне си спомни, че бе обменила кръвта си с трима вампири.

13

Джейд седеше в едно голямо кресло, държеше Тиги в скута си и го галеше по коремчето. Котето сърдито мъркаше. Тя наведе глава и се вгледа в изпълнените с възмущение блестящи зелени очи.

— Другата коза е добре — каза Кестрел от вратата, произнасяйки думата „коза“ така, сякаш не беше подходяща за едно изискано общество. — Така че можеш да пуснеш котката.

Джейд не мислеше така. В Брайър Крийк бродеше психопат и тя смяташе да държи Тиги близо до себе си, така че непрекъснато да й бъде под око.

— Няма да се храним с кръвта на тази коза, нали? — обърна се Кестрел към Роан и в гласа й прозвучаха застрашителни нотки.

— Разбира се, че не. Леля Опал го е правила, защото е била твърде стара, за да ловува — отвърна Роан разсеяно.

— Аз обичам лова — каза Джейд. — Той е дори по-вълнуващ, отколкото си мислех. — Но Роан не я слушаше. Тя хапеше устната си, загледана някъде в далечината. — Роан, какво има?