Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 6

— Никой няма да чуе нищо навън — поясни той, извръщайки се към задната седалка. Джейд също погледна назад и видя широката ослепителна усмивка на Тод, който още държеше клечката между зъбите си.

— Точно така — каза Тод. — Вие сте тук насаме с нас и затова по-добре да ни слушате, какво ще кажете?

Джейд видя как той сграбчва ръката на Роан с едната си ръка и китката на Кестрел с другата.

2

— Виждате ли, ние тук живеем доста изолирано — обади се Тод от задната седалка. — Наоколо няма момичета на нашата възраст и затова сме много самотни. И когато видяхме три красавици като вас, разбира се, ни се прииска да ви опознаем. Разбирате ли?

— И затова, ако откликнете, бихме могли да се позабавляваме — добави Вик.

— Да се позабавляваме? О, не — каза Роан уплашено. Джейд знаеше, че тя бе уловила намека на Вик и се чудеше как да отклони разговора в друга посока. — Кестрел и Джейд са твърде малки за такива работи. Съжалявам, но отговорът е не.

— Не бих го направила дори да съм достатъчно голяма — рече Джейд. — Но тези момчета говорят за нещо съвсем друго… Онова, което те имат предвид е… — Тук тя изпрати мислено до ума на Роан серия от образи, които получаваше от Вик.

— О, боже — каза Роан хладно. — Джейд, мисля, че се разбрахме да не шпионираш хората по този начин.

Да, но виж какви работи си мислят, каза Джейд беззвучно, решавайки, че щом е нарушила едно правило, може да наруши и всички останали.

— Слушайте… — каза Вик, чувствайки, че губи контрол над ситуацията. Той посегна към другата ръка на Джейд и я принуди да се обърне с лице към него, раздрусвайки я леко. — Не сме дошли тук да си говорим. Ясно ли ви е?

Джейд изучаваше известно време лицето му, сетне се обърна и погледна въпросително към задната седалка.

Лицето на Роан беше бледо на фона на кестенявите й коси и Джейд чувстваше тъгата и разочарованието й. Косите на Кестрел бяха мъждиво златисти, а лицето й намръщено.

Е? — обърна се Кестрел мислено към Роан.

Е? — попита Джейд по същия начин. Тя се извиваше, докато Вик я притегляше към себе си. Хайде, Роан, той ме щипе.

Мисля, че нямаме избор, каза Роан.

Джейд тутакси се обърна към Вик. Той все още я дърпаше към себе си, изненадан от това, че не бе постигнал особен успех. Джейд спря да се съпротивлява и се остави да я притегли към себе си, след това с лекота освободи едната си ръка от хватката и му нанесе бърз саблен удар точно под брадичката. Зъбите му изчаткаха и главата му отскочи назад, откривайки незащитеното гърло. Джейд се хвърли напред и заби в него зъбите си.

Изпитваше смесено чувство на възбуда и вина. Не беше свикнала да напада плячката си, докато е в съзнание и се съпротивлява, вместо да е хипнотизирана и податлива. Но тя знаеше, че инстинктите й са не по-малко добри от тези на всеки хищник, който през целия си живот бе издебвал жертвите си по тъмните улици. Собствената й генетична програма изискваше да преценява всичко, което вижда, от гледна точка на три главни въпроса: Това храна ли е? Мога ли да я получа? Къде е слабото й място?

Единственият проблем беше, че не трябваше да изпитва наслаждение от храненето, защото това противоречеше на причината, поради която тя, Роан и Кестрел бяха дошли в Брайър Крийк.