Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 15

* * *

Аш достигна най-високото място по виещия се път и се спря да се полюбува на ярката точка, която пламтеше на южния небосклон. Небето над тези разпръснати провинциални градове наистина изглеждаше много по-близо. Оттук Юпитер, царят на планетите, приличаше на НЛО.

— Къде беше? — попита един глас от тъмнината. — Чакам те вече от часове.

— Питаш ме къде съм бил. А ти къде беше? — отвърна Аш с ръце в джобовете, без да се обръща. — Бяхме се разбрали да се срещнем на онзи хълм, Куин. — Той посочи с глава към едно възвишение.

— Не е вярно. Ставаше дума за този хълм и аз те чакам тук през цялото време. Но да забравим за това. Те тук ли са?

Аш се обърна и тръгна бързо към автомобила със сгъваем покрив, който беше спрял встрани от пътя с угасени светлини. Облегна се с лакът на вратата и надникна вътре.

— Тук са. Казах ти, че ще дойдат. Това е единственото място, където можеха да дойдат.

— И трите ли?

— Разбира се, че и трите. Моите сестри винаги се държат заедно.

Куин сви презрително устни.

— Вампирите ламия имат изумително здрави семейни връзки.

— А пък създадените вампири са толкова изненадващо… ниски — отвърна Аш спокойно, поглеждайки отново към небето.

Очите на Куин просветнаха като черен лед. Малката му стегната фигура беше съвършено неподвижна в колата.

— Намекваш, че не съм пораснал достатъчно, нали? — каза той много тихо. — Един от твоите предци се погрижи за това.

Аш се повдигна и седна на капака на колата, провесвайки надолу дългите си крака.

— Самият аз си мисля да спра да раста тази година — каза той невъзмутимо, все още гледайки надолу към хълма. — Осемнайсет години е добра възраст.

— Може би да, ако имаш избор — рече Куин, чийто глас беше като шумоленето на падащи мъртви листа. — Опитай да бъдеш на осемнайсет в продължение на четиристотин години, без да има никакъв изглед това да се промени.

Аш се обърна и отново му се усмихна.

— Поднасям ти извиненията си. От името на цялото ми семейство.

— А на мен пък ми е мъчно за твоето семейство. Редфърнови си имат известни неприятности напоследък, нали? Какво бях чул…? Първо, чичо ти Ходж нарушил закона на Нощния свят и получил заслужено наказание…

— Той ми е прачичо, и то не по кръвна линия — прекъсна го учтиво Аш, вдигайки пръст във въздуха. — Той беше от фамилията Бърдок, а не Редфърн. И това беше преди десет години.

— И после леля ти Опал…

— Пралеля ми Опал…

— … изчезна безследно. Прекъсвайки всякакви връзки с Нощния свят. Очевидно, защото предпочита да живее някъде на края на света. При това със смъртните.

Аш сви рамене, вперил взор в южния хоризонт.

— Сигурно е хубаво да ловуваш сред смъртните на края света. Без никаква конкуренция, без вмешателствата на Нощния свят и без Старейшини, които да ти поставят ограничения. Взимаш, колкото искаш.

— И никакъв контрол — добави Куин кисело. — Няма значение, че живее тук, но тя очевидно е насърчила и сестрите ти да се присъединят към нея. Длъжен си бил да съобщиш за тях, когато си открил, че са си пишели тайно.