Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 185

Само за минути нещата се объркаха.

Новините дойдоха по радиостанцията на Бенджи. Властите на летището успели да си пробият път и да се качат на самолета на Бърлин. Самолетът трябвало да бъде почистен и зареден с гориво. Трябвало да се провери дали не е заразен. Такива били законите. Нито Бърлин, нито Дейв Стам си направиха труда да им кажат за това в Ню Йорк.

Ди Палма се обърна към Бенджи:

— Кажи на момчетата да не се съпротивляват. Не е нужно да ги застрелят.

Изнервеният младеж каза:

— Сигурен ли си? Бърлин ще надуе гайдата и всички ченгета ще хукнат по петите ни. Моите момчета ще ги задържат, ако наредиш.

Мълчаливият Тод погледна към Ди Палма, който отсече:

— Никаква съпротива. Не мисля да откупувам пет минути живот за Жан с цената на техния живот. Просто ще опитаме да се справим с Бърлин и с тайванската полиция.

Не забеляза усмивката на сина си.

Между другото Бенджи беше прав. Секунди по-късно мъжки глас, който се представи за тайвански полицейски капитан, заговори на английски по радиостанцията и нареди на Ди Палма, нарече го по име, да се предаде. Ако не го направи, той и хората с него рискуват да бъдат застреляни на място. Когато Франк отказа да отговори, капитанът каза:

— Тръгваме след вас.

Ди Палма бе твърде уморен. От тревоги за Жан не успя да поспи в самолета. Страхуваше се да попита Тод за съдбата й. Докато нямаше информация, тя все още беше жива в съзнанието му.

Бенджи и другите момчета от „Нефритовите орли“ нямаха проблеми със съня. Ди Палма реши, че те могат да спят и прави в хамак. Тод изкара пътуването сам в задната част на самолета, седеше до аварийния изход с един от средно дългите мечове на баща си.

Франк знаеше, че той се подготвя духовно за битката. Подготвя се да отмъсти за онази ужасна нощ преди четиристотин години.

Дейв Стам стана верен почитател на Тод. След като видя уважението, което внушаваше на „Нефритовите орли“, Стам се опита да разпита Ди Палма за него. Той обаче отказа да разговаря за сина си.

Междувременно сприхавият Нелсън Бърлин не обръщаше внимание на спътниците си. Гледаше свирепо всички, които се приближаваха до него, ругаеше изнервените пилоти и през повечето време от полета стоеше заключен в малката тоалетна, където от яд накъса дузини тоалетни кърпички. Когато спътниците му получеха зов от природата, им трябваше доста време да го убедят да отвори вратата.

По време на пътуването Ди Палма започна да променя отношението си към Бенджи. Хлапето беше главорез, дума да няма, но израстваше пред очите му. Харизма е изтъркана дума, но то притежаваше именно това качество. Момчетата от бандата с готовност го следваха навсякъде. Само с няколко телефонни обаждания той убеди двадесет и пет хлапета да тръгнат срещу Лин Пао. Те, изглежда, не се притесняваха от това, че може да ги убият. Не е чудно, че силите на реда си имаха доста проблеми с азиатските престъпници.