Читать «Силата ТЕ» онлайн
Марк Олдън
Марк Олдън
Силата ТЕ
На Даян, както винаги
В Азия казват, че който върви сам е или бог, или звяр.
Черния генерал върви сам. И не е бог!
За да бъдеш наистина жизнен, за да оцениш даровете на живота, трябва да познаеш върховете и паденията, бодростта на планинския връх и спускането в долината, да приемеш и да се наслаждаваш не само на едно от тях, а и на двете. Върховете на живота са най-ободряващи; но и в най-ниската долина може да се открие плодородие… Всяко усилие, насочено към промяна на този природен закон, ще бъде напразно.
Дейвид Чоу и Ричард Шпенглер, „Кунгфу: История, философия и техника“
ТЕ Според китайците това е връзката между „ин“ и „ян“, или резултатът от взаимодействието между позитивните и негативните сили в живота. Понякога се нарича „силата“.
Буши Японски воин, който следва закона на „бушидо“, придържащ се към честта, верността, дълга и подчинението.
1.
За тринадесет години подпалвачът Леон Баколод беше убил тридесет и седем души.
Самият той нито бе раняван, нито пък арестуван. Дължеше късмета си на Дева Мария, на която винаги се молеше.
Дребен, двадесет и една годишен филипинец, Баколод приличаше на момче със зализаната си, ниско подстригана коса. Заради вродената цепка на небцето се хранеше и преглъщаше трудно. Преди да подпали пожар, той оставяше цветя на Нашата Дева в църквата „Куяпо“. Молеше се тук с броеница в ръце пред Черния Назарянин — статуя на Христос в естествен ръст от черно дърво, изваяна през седемнадесети век от мексиканските индианци и донесена в Манила от един испански галеон.
Религията бе страст и бягство за Баколод. Вярата му беше екзалтирана и му носеше успокоение.
В една влажна мартенска нощ той излезе от църквата „Куяпо“, прехвърляйки зърната на бамбуковата си броеница. Беше облечен със сива фуражка, светлосива риза и тъмносив панталон — униформата на пазач от „Таалтекс Индъстрийз“. Носеше пазарска торба от „Ръстън“, известен манилски универсален магазин, където доскоро беше пазач, но го уволниха, защото имаше навик да крие дребни предмети в слиповете си, преди да си тръгне от магазина.
Под брадичката му имаше лейкопласт с цвят на човешка плът. Днес се бръсна три пъти. Избръсна си и краката. И ръцете. Даже пръстите.
В пазарската торба носеше половин галон бензин, чифт гумени ръкавици, пакет „Голоаз“ и няколко кутии кибрит. Беше сложил вътре и синя рокля, черни обувки с каишки, сутиен с подплънки, червена кожена чантичка и черна перука.
Баколод караше червения си датсун на юг по булевард „Роксас“, следваше извивките на Манилския залив извън града, минаваше покрай ярките светлини на луксозните крайбрежни хотели и на Културния център, прострял се на 1700 акра пресушени блата край залива. С музеите, изложбените зали и театрите си Центърът представляваше цял град. Имелда Маркос, по онова време кмет на Манила, го построи с милиони долари. Леон я боготвореше почти колкото Светата Дева.
Когато един мюсюлманин, собственик на ресторант, се осмели да твърди, че госпожа Маркос никога не подарява нещо, което преди не е откраднала от други, той го изхвърли от бизнеса с пожар, отнел живота и на трима виетнамски автобусни шофьори. Година по-късно подпали дома на един политически противник на Маркос, паралитик, който загина в пламъците заедно с двете си внучета. Баколод наблюдава пожара от апартамента си в Китайския квартал, където живееше заедно с една проститутка джудже. Тогава двамата ядоха гуава и пиха сок от захарна тръстика. Подпалвачът беше лоялен към страната и управляващите я.
