Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 186

Предпочитайки по-малък екип, Ди Палма го помоли да вземе шестима от най-добрите. Бенджи му заяви, че всички искали да си опитат късмета с Лин Пао и да отмъстят за избитите си другари. Били готови да заплатят и с живота си. Независимо дали щяха да спечелят, или да загубят, хлапетата показаха дълбока вярност. Ди Палма не беше виждал такава сила даже сред полицаите.

Колкото до Бенджи, чувството му за хумор се равняваше на смелостта му. Той каза на Франк:

— Моята представа за работа в екип е много типове да правят каквото им казвам.

В кадилака Бенджи се заслуша в думите на уплашения шофьор, който говореше на кантонски, после преведе на Ди Палма:

— Казва, че хората на Пао дебнели в дворовете, в градините и около главния павилион. Казва, че това вече не било тайна. Пао се страхувал от Тод. Не искал никакви хлапета в имота си.

— Ами Жан? — попита Ди Палма. — Знае ли нещо за нея?

— Казва, че гвело била доведена в къщата преди четири часа. Една червенокоса жена с болничен халат.

Ди Палма едва намери сили да изрече:

— Жива ли е?

Бенджи попита шофьора и отговори:

— Не знае. Не се забърквал в такива неща.

— Жива е — успокои го Тод. — Но Лин Пао се готви да започне да я измъчва.

Ди Палма нареди:

— Да вървим. Не мога да стоя тук и да я оставя да умре.

Тод сложи ръка на рамото му и посочи към небето. То бе започнало да притъмнява. Все едно че още беше нощ. Най-напред Ди Палма си помисли, че е под въздействие на разликата в часовите пояси. Тръсна глава. После всички в колата усетиха студения вятър.

Само преди секунди времето беше меко, а сега бе почти като зима. Бенджи и другите момчета, които бяха свалили якетата си, пак ги облякоха. Ди Палма се сгуши в палтото си. Само Тод седеше спокойно.

Франк погледна към сина си и потрепери. Не от внезапния студ, а защото разбра какво става с момчето. Бенкай и Айки-рио го обсебваха. С притворени очи Тод гледаше право напред. Стисна по-здраво меча си.

Внезапно върху колата се изсипа пороен дъжд. Сякаш по купето удряха с чукове. През стъклата не влизаше никаква светлинка. Шофьорът си запуши ушите и изстена, люлеейки се напред-назад. Неспокойният Ди Палма не сваляше очи от сина си.

Без да му обръща внимание, Тод погледна през рамо и посочи към приближаващите светлини, едва забележими от мрака и дъжда. Светлините проблеснаха на върха на хълма.

— Полицията — досети се Ди Палма.

— Мъртви сме, ако ни пипнат — каза Бенджи. — Познавам тези хора. Те от години прикриват Лин Пао. Веднага щом ни хванат, сме мъртви.

— И жена ми — отбеляза Франк. — Или ще ни убият „при опит за бягство“, или ще извадим късмет и ще ни хвърлят в затвора. Междувременно никой няма да спре Лин Пао и Жан ще бъде убита.

Тод извади меча от ножницата. В същия миг небето се освети от светкавица. Гръмотевицата изтрещя толкова силно, че земята под колата се разтресе. Чуха се още много гръмотевици, истинска канонада. Ужасеният шофьор заудря глава във волана. Бенджи му заповяда да престане.

— Главният павилион — извика Тод. — Мазето.