Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 184

Очистването на Мартин Маки също бе радостна новина. Даже докато вземаше пари от Пао, англичанинът му беше като трън в очите. Той отказваше да изпълнява задачи, които му се струваха твърде престъпни, и убийството бе една от тях. Никакви заплахи не можеха да го накарат да промени решението си. Маки си имаше тъмна страна, която Пао, като азиатец, разбираше. В цялото човечество съществуваше „Те“, силата.

Айвън Хо бе станал твърде ненадежден. Започна да пие и очевидно губеше самообладание. Всичко това започна след боя, който изяде от момчето на Ди Палма. Това сломи духа му. При тези обстоятелства Триадата повече не можеше да го използва. Сега беше изчезнал. Най-вероятно се беше запил и щеше да се появи по-късно със сълзливи извинения за поведението си.

По-важна от запилия се Хо бе днешната среща с Нелсън Бърлин. Жизненонеобходимо бе възможно най-скоро да се намери нова азиатска линия за парите на Пао. После идваше конференцията през следващата седмица с другите Драконови глави в Хонконг. Трябваше да се завладяват нови територии. Никога преди не беше се чувствал толкова силен, толкова способен да предизвика опонентите си.

Преди да излезе от храма „Ма-Тзу“, той го дари с доста пари, с които да поправят „планината“ — покрива на храма. Там живееха духове, ето защо покривът и таванът на всеки китайски храм бяха украсени с фрески на тигри, герои, богове и дракони. Пао поиска върху покрива на храма „Ма-Тзу“ да бъдат изрисувани още тигри.

После излезе от храма, за да се върне в имението си и веднага да се захване с убийството на жената на Франк ди Палма.

Планът на Ди Палма се обърка от самото начало.

Когато слънцето се показа над близката планина Йангминг, той седеше на задната седалка на сив кадилак, паркиран на мръсния път край имението на Пао. Какво го накара да си мисли, че ще се справи? Трябва да беше откачил. Той и момчетата бяха в клопка. Не можеха да продължат напред, не можеха и да се върнат назад.

Пред него се намираше малката армия на Лин Пао. Числено ги превъзхождаха с шест-седем към едно. Зад тях в бързите си коли се приближаваха тайванските полицаи, които водеха със себе си Нелсън Бърлин, Дейв Стам и господ знае колко оръжие.

Десет минути след като Пао пристигна у дома си, две коли спряха на метри от луксозното му имение. Напрегнатият Ди Палма седеше в първата кола. Китайският шофьор пред него, набит, къдрокос младеж, нервно стискаше волана.

Бенджи седеше до шофьора с узи в дясната си ръка, насочено към бедрото на шофьора. На таблото пред момчето имаше радиостанция. Тод седеше на задната седалка до Ди Палма. Трима от „Нефритовите орли“ и вторият шофьор, изпратен от Лин Пао, седяха във втората кола, тъмнозелено елдорадо. Телохранителите видяха двете коли, смъкнаха автоматичните си пушки и изчакаха приближаването им.

Ди Палма водеше само половината от силите си. Трима от „Нефритовите орли“ останаха на самолета да охраняват Бърлин, Стам и двамата пилоти. Други трима, заедно с Тод и Бенджи, тръгнаха от летище „Чанг Кай-ши“ с Ди Палма и двамата шофьори на Пао. Беше ясно, че Тод може да влезе в имението само чрез силите, които носеше у себе си от четиристотин години.