Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 183

— Само ти си разбираш. — Ди Палма се пресегна към Дейв Стам, който много бавно бръкна в джоба на палтото си, извади беретата си и му я подаде.

— Човекът има право, Франк — каза Стам. — Лесно е да влезете, но ще ви е адски трудно да се измъкнете. Може да се каже, че е нещо като женитбата.

Ди Палма отвори вратата, подхвърли беретата на едно китайче и пак затвори.

— Защо просто не почакаме, за да видим как ще се справя? Каква уговорка имате там?

Стам сви рамене.

— Приземяваме се на частното летище. Никакви митници, нищо. Контактуваме единствено с хората на Пао. Ще ни чакат с коли. Ще ни закарат при него. Това е то.

Бърлин се обърна към него:

— По дяволите, плащам ти, за да вършиш нещо. Така че направи нещо.

Стам погледна надолу към шапката си и започна да я върти спокойно в ръцете си.

— Господин Бърлин, казват, че двете най-опасни неща на света са евреин с адвокат и грък с маратонки. Можете да добавите и трето, а то е мъж с пистолет, насочен към теб, точно както сега. Не се бийте с Франк ди Палма, господин Бърлин. Махнете му се от пътя, особено когато държи пистолет. — Ухили се. — От едната страна имате Черния генерал, а от другата — Франк ди Палма и бандата му. Аз предлагам да си седнем на задниците и да гледаме какво ще стане. Сигурно ще ви е интересно. Няма начин да не е.

27.

Тайпе, Тайван

Призори на двадесет и първия ден от убийството на стария свещеник Лин Пао седна на задната седалка на черен крайслер и отиде до храма „Ма-Тзу“. На предната седалка седяха двама въоръжени телохранители. Две коли с телохранители следваха крайслера.

В храма трима телохранители го последваха, а той се присъедини към няколкото богомолци, които оставяха оброци пред олтарите. Днес беше особено щедър. Даде две печени патици, няколко бутилки вино, сладкиши, две кошници с плодове и няколко стека цигари. Прекара в храма един час, задържа се пред превъзходната каменна скулптура и пред бронзовите фигури. През това време искрено поговори с боговете.

Когато приключи с молитвите, усети прилив на духовна енергия. Видя, че представите и целите му се реализират. Когато преклони глава сред кълбата дим от тамян, издигащи се над него, той усети, че може да отстрани всички пречки по пътя си. Бойният му дух беше висок. Старият свещеник беше мъртъв. Пао щеше да преживее и този ден. И още много дни.

Обаче беше нащрек заради момчето на Ди Палма, което се намираше някъде в Ню Йорк. Хлапето бе като бълха — трудно можеш да го докопаш. „Осемте ножа от Севера“ скоро щяха да открият малкия Тод и да отделят главата от тялото му. Мъртвото дете не представляваше заплаха.

Пао настоя имението му да се охранява внимателно денем и нощем. До второ нареждане всяко хлапе, което се приближеше до имението или бъдеше намерено в двора, трябваше да бъде разстрелвано. Възрастните, които работеха в имението, трябваше да държат децата си надалеч.

„Ще умреш след двадесет и един дни“, беше казал старият свещеник. Но ето — настъпи двадесет и първият ден, а Пао си беше съвсем жив. В полунощ вече щеше да е сигурен, че пророчеството не е вярно. Черният генерал се подчиняваше само на собствените си закони.