Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 182

Една от трите лимузини, паркирани пред фоайето, беше тяхна. На летището не се виждаше жива душа. Единствените хора бяха униформените шофьори, застанали край колите. Един от тях беше обърнат с гръб; другият се наведе и огледа предната гума на колата си.

Шофьорът на Бърлин не беше излязъл от колата. Стам изтича напред, отвори задната врата и пропусна Бърлин. „Колкото по-скоро излетим, толкова по-добре — помисли си. — Когато наближим Тайван, старецът ще започне да се притеснява за Лин Пао. И ще престане да рита задника ми.“

Стам влезе в колата, затвори вратата и видя пред себе си Франк ди Палма. Той държеше в лявата си ръка „Смит & Уесън 38“. С другата си ръка стискаше бастуна от черен дъб.

Дейв хвърли поглед през рамото му. На предната седалка се бяха разположили две азиатчета. Едното бе хлапето на Ди Палма.

Вратата от страната на Бърлин се отвори и влезе Бенджи, облечен в шофьорска униформа. След като се настани срещу Бърлин, той свали шофьорската си фуражка, хвърли я на пода и извади изпод сакото си автомат „Узи“.

Стам кимна.

— Франк.

— Дейв. Как е жена ти?

— Добре се справя. Спасиха яйчника й, а това е важно нещо.

— Радвам се да го чуя. Ако нямате нищо против, бихме искали да пътуваме заедно с теб и господин Бърлин до Тайван.

Стам се усмихна.

— На мен не ми пука. Вие какво ще кажете, господин Бърлин?

Бърлин се обърна към Ди Палма:

— Какво ви кара да си мислите, че ще ви позволя да се качите в самолета ми?

Франк се наведе към него.

— Това, че Лин Пао държи жена ми и аз ще те убия на място, ако не правиш каквото ти казвам.

Бенджи погледна към Стам, чиито очи не се откъсваха от Ди Палма.

— Има ли охрана в самолета? — попита Ди Палма.

Стам поклати глава.

— Това не е пътуване за забавление. Пътуваме само ние и двамата пилоти — това е всичко.

Той погледна през прозореца отдясно и видя дузина китайски хлапета, които стояха на тротоара и гледаха към колата. Едното беше с шофьорска униформа и палто. Определено вътре можеше да се събере още един като него.

— Твои ли са? — попита Стам.

Ди Палма кимна.

— Всичките.

Бърлин промълви малко по-смирено:

— Ди Палма, даже ако ви пуснем в самолета и стигнете до Тайван, вие ще имате големи неприятности. Очевидно отивате там, за да се заемете с Лин Пао. Да приемем, че оцелеете, което е малко вероятно, как смятате да напуснете страната? Или не сте мислили за това?

— Преди около четиридесет години ти си изнасилил и си убил сестра си — напомни му Франк. — Преди няколко дни уби сина си. Предполагам, че това те притеснява. — Въздъхна. — Докато идвах насам, все се питах защо не си взел Жан със себе си. После разбрах. Ти си убил една жена и след това си станал собственост на Лин Пао. Решил си, че е най-умно да не се замесваш в убийството на друга жена и да оставиш куките на Черния генерал да се забият още по-дълбоко в плътта ти.

Бърлин се облегна назад.

— Ти не разбираш какво ми е било през всичките тези години. Не можех да го оставя пак да ме изиграе. Просто не можех.