Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 181

В терминала за излитане зад огромния товарен склад Нелсън Бърлин седна зад бюрото във фоайето на ВИП и гледаше телефона. Когато иззвъня, той погледна към Дейв Стам, който седеше върху бюрото. Едва след минута вдигна слушалката.

— Да, господин Чакон.

— Защо не вдигаш телефона?

Бърлин, як мъж към шестдесетте с бледосини очи и червен нос, внимателно докосна кичура червеникавобяла коса, останала над едното му ухо.

— Вие сте човекът, който забавя нещата, господин Чакон. Мислех, че искате да постигнем някакво споразумение.

— Твоите хора се опитаха да ме убият, човече, а на мен това не ми харесва. Извини ме, че нямам доверие на шибания ти богаташки задник.

Бърлин продължи да се усмихва.

— Преди минута затворихте, защото казахте, че ви следят. Следяха ли ви, господин Чакон?

Стам поклати глава. Бърлин кимна: „Трябва да заловим този глупак, така че нека поиграем неговата игра“.

— Искам и двамата да разберете, че няма да можете да ме убиете толкова лесно — заяви пуерториканецът.

— И аз имам такава информация. Добре, нека да преминем към същността. Вече забавихте полета ми с двадесет минути. Боя се, че ако в следващите секунди не стигнем до нещо, ще трябва да ви оставя сам да си блъскате главата.

— Става дума за пари, Джак. Твоите пари и това как аз да получа част от тях.

Бърлин присви устни и започна да чертае въображаеми кръгове с маникюра си.

— Продължавайте.

— Искам да ми платиш заради това, което свърших за теб.

— Платихме ви.

— Не е достатъчно. Умря един човек, когото трябваше да охранявам, и мисля, че това струва доста повече, отколкото ми дадохте.

— Колко повече?

— Сто бона.

— Е, определено се оценяваме доста високо, не е ли така?

Стам едва не подскочи от бюрото, когато ядосаният Бърлин скочи на крака и сграбчи слушалката с две ръце.

— Слушай какво, испанско копеле, мен никой, ама никой не ме изнудва, разбираш ли? Мога да те изтрия от лицето на земята и на никого няма да му пука от това.

— По-добре се успокойте, господин Бърлин. Така или иначе аз ще си взема своето.

— Не разбираш и дума от това, което ти казвам, нали? Такива като теб никога не разбират. Ако ти платя сега, къде е гаранцията, че няма да се върнеш за още? Къде е гаранцията, че няма да пъхнеш ръка в джоба ми и никога да не я извадиш от там?

— Хей, искам просто да си разчистим сметките. Заложих си задника заради теб, сега си искам моето. Мамка му, те сигурно знаят, че това е вътрешна работа. Вече разпитаха всички дежурни поне по два пъти и като че това няма край. Аз…

Лицето на възрастния мъж почервеня.

— Твоите проблеми не ме интересуват. Достатъчно дълго ме задържа вече. Сега ще ме извиниш. Имам си работа.

Тресна слушалката и погледна към Стам.

— Ти трябваше да се погрижиш за това малко гаднярче.

— Моите хора го подцениха. Той…

Бърлин не се сдържа. Никога не го правеше.

— Не ти се плаща за извинения. Ако не можеш да се справиш с това, ще намеря друг, който ще може. Обещавам ти го.

Стам се почувства по-унизен от улично псе. Внимателно сложи шапката върху сивата си перука и го последва във фоайето, а после навън в студената нощ.