Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 180

Пуерториканецът сведе поглед към ботушите си.

— Понякога сам трябва да се бориш за хляба си, нали разбираш?

— Бърлин не е от хората, които можеш да измамиш. Но предполагам, че вече си го разбрал.

Чакон докосна кашон с кокосови орехи.

— Бях тръгнал да се срещна с мацката си. Тя живее на Западната двайсет и трета, до парка. Трима типове ме чакаха пред блока й. Хора на Стам. Шибани копелета. Обясниха ми, че съм спечелил първата награда — безплатно пътуване до Тайван. Еднопосочно. Аз и жена ти. Казаха, че екипажът бил китайски и че пилотът се казвал Вон Хунг Лоу. Забавни типове.

Той се усмихна.

— Ей, това им е хубавото на ботушите. Като ритнеш някого, той съвсем ясно разбира, че са го ритнали. Още от четиринадесетгодишен се занимавам с карате. Шотокан. Най-силният стил. Имам страхотен страничен ритник, наистина стра-а-ахотен. Онези тримата ме блъснаха към една кола и точно тогава ритнах топките на единия. Стигнаха му чак до темето. Цапнах другия с юмрук, извадих си пищова и застрелях третия духач. Право в носа. Човече, трябваше да го видиш как се разполови. Оставих го да си пикае в гащите.

Ди Палма мислеше за Жан, не за уменията му в бойните изкуства. Тя щеше да умре и той не можеше да направи нищо. Нищо. Болките в стомаха му се засилиха.

— Нещо друго за жена ми? — попита.

Чакон поклати глава.

— Не. Останах с впечатление, че Бърлин няма нищо общо с това. Всичко е китайска операция. Включително и самолетът. Поне този, на който щяха да ме качат. Което е странно, защото Бърлин ще лети тази вечер за Тайван. Можеше да я вземе със себе си.

Ди Палма примигна.

— Откъде знаеш, че Бърлин заминава за Тайван?

— Стам ми каза. Той ще пътува с него. Няколко дни преди това ми каза, че по-скоро би си отрязал пениса, отколкото да иде в Тайван. Но все пак отива. Мисля, че се страхува от Лин Пао.

Ди Палма щракна с пръсти.

— Бърлин трябва да излети от летище „Кенеди“. Къде е телефонът?

— Ами нашата сделка? Искам да се предам на теб. Точно сега не вярвам на никого. Бърлин е богат. Кой знае на кого плаща кучият му син. ФБР, ОБН.

— На федералните шерифи.

— Да бе, никой не е тръгнал по петите ти, Джак, господарят ти не те заплашва, че ако не се съгласиш да съдействаш, цял живот ще си мъкнеш задника по улиците.

— Избий си това от главата, Чакон. Ти си преминал от другата страна. Нямаш никакви извинения. — Добави: — Жена ми е най-важна за мене. Още сега ме заведи до телефона. След като се обадя тук-там, искам и ти да се обадиш веднъж. Искам да се обадиш на Нелсън Бърлин.

Чакон се опули насреща му.

— Сигурно си превъртял.

— Ако мога да задържа Бърлин, имаш шанс да оживееш. Нали заради това ми се обади?

— Да-а, но…

— Никакви „но“. Звъниш на Бърлин и говориш с него.

— Мамка му, той или е на летището, или вече е тръгнал.

Ди Палма кимна.

— Знам. Ето защо се нуждая от теб. Трябва бързо да се обадя на три-четири места, после ти предавам телефона. Оставаш там, докато се свържеш с Бърлин. А когато го направиш, искам да говориш колкото може по-дълго. Непременно продължавай да говориш. Разбираш ли?