Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 179

— Чакон, кой отвлече жена ми?

— Губиш си времето, господин Ди Палма, а точно сега нямаш много време. Колкото по-скоро се съберем и измислим нещо, толкова по-скоро ще научиш нещо за жена си.

Франк затвори очи.

— Кога можем да се срещнем?

— Бих казал, че можем да го направим още сега.

Деветнадесет минути по-късно, зад една бодега на Сто и пета улица и Лексингтън авеню, той се срещна с Хектор Чакон. Около тях бяха струпани кашони с ананаси, кокосови орехи, кафяви корени от таро и полуузрели банани. Миризмата на осолена моруна бе по-силна от тази на плодовете. Чакон искаше срещата да се проведе в Източен Харлем, на негова територия.

Магазинчето принадлежеше на чичо му. Четиримата латиноамериканци с пистолети и мачете от другата страна на вратата му бяха братовчеди. Чакон си имаше телохранители, но се страхуваше от силата и парите на Нелсън Бърлин. Беше със същото пилотско яке и каубойски ботуши, които носеше и при срещата им на Губернаторския остров. Само че сега не беше толкова нахакан. Изглеждаше уплашен до смърт.

— Къде е жена ми? — попита Ди Палма.

Чакон разкопча якето си и той видя затъкнатия в колана му колт.

— Вече е на път към Тайван. Хората на Лин Пао я взеха от болницата и я качиха на самолета. Трябваше да летя с нея, затова знам. Става дума за еднопосочен полет. От такъв не се връщаш обратно.

— И защо именно Жан?

Той сви рамене.

— Нямам представа. Изглежда, че ти си направил нещо на Лин Пао и той иска да ти върне с твоята старица.

Ди Палма се намръщи и се замисли. Сега всичко бе на лична основа между него и Черния генерал. Вече не се противопоставяха Ди Палма и Ван Руутън, а Ди Палма и Лин Пао. Нещо много лично. Дали беше заради дискетата? И ако е така, защо не преследваше него? Какво, по дяволите, беше направил, за да го накара да постъпи така? Нямаше значение. Просто трябваше да си върне Жан.

— Какво искаш от мен? — попита.

Чакон вдигна рамене, после ги отпусна.

— Искам помощта ти, за да мога да остана жив. Тази вечер Нелсън Бърлин се опита да ме очисти. Проклетият кучи син искаше да ми свети маслото.

— Знаеш твърде много за убийството на сина му.

Изненаданият поглед на пуерториканеца потвърди думите му.

— Единственото, което те свързва с Бърлин, е Ван Руутън. Защо иначе ще иска смъртта ти? Сигурно е вътрешна работа. Постъпил си адски глупаво, като си си помислил, че можеш да се отървеш. Колко ти плати той, за да убиеш сина му?

Чакон поклати глава.

— Не на мен, човече. За това трябва да говориш с проклетия Стам. Той ми даде бутилката. Аз просто влязох в стаята, взех една бутилка и оставих друга. Това е. Нямах представа какво ще стане.

— Да-а, точно така. Когато режеш месото толкова тънко, със сигурност ще пукнеш от глад. Наистина ли мислиш, че някой ще повярва на тази глупава история?

— Знам правилата на играта. Печели онзи, който пръв се качи на борда. Ако мога да се предам в близките ден-два, после да помоля за защита, сигурно ще се оправя.

— Ти и Ван Руутън. Два брилянтни мозъка в действие. Знаеш ли какво мисля, че се е случило? Мисля, че си видял възможност да позабогатееш. Не ти е било достатъчно онова, което са ти платили. Полакомил си се и си се върнал за още.