Читать «Посвещаването» онлайн - страница 81

— Не — заяви Диана. — Никой няма да го докосва все още. Не знаем нищо за него, с изключение на това, че е бил ползван от старото сборище — от самия Черен Джон. Това означава, че е опасен.

— Сигурни ли сме, че това е кристалният череп, за който Черния Джон е писал? — попита Мелани с тих и овладян глас.

— Да — отвърна Адам. — Поне с точност съвпада с описанието в летописите. А и мястото, където го намерих, изглежда същото. Мисля, че е истинският.

— Тогава той трябва да бъде пречистен и изучен, преди който и да е от нас да работи с него — рече Диана. След това се обърна към Каси и й обясни: — Черния Джон е бил един от водачите на първото сборище. Починал е скоро след основаването на Ню Салем, но преди това е взел най-могъщите инструменти на сборището и ги е скрил. Казал е, че трябва да бъдат пазени на сигурно място, но всъщност ги е искал само за себе си. За лична изгода и мъст. — Диана многозначително изгледа Фей. — Той е бил зъл човек и всичко, до което се е докосвал, навярно е натрупало негативна енергия. Няма да го използваме, докато не се убедим, че е безопасно.

„Ако Черния Джон е имал нещо общо с този череп, сигурно е бил лош човек“ помисли си Каси. Струваше й се, че от черепа струи мрак. Ако не беше толкова отчаяна и замаяна, щеше да го изрече на глас… но несъмнено останалите също го усещаха.

— Членовете на старото сборище така и не намерили изгубените инструменти обясняваше Лоръл. — Те ги търсили, защото Черния Джон оставил някои следи за евентуалното им местонахождение, но не им провървяло. Изработили си нови инструменти, но никой от тях не притежавал мощта на първите.

— И сега ние открихме един от тях — рече Адам и сиво-сините му очи заблестяха от вълнение.

Диана леко го докосна по ръката, в която държеше черепа. Усмихна му се. Посланието беше повече от ясно — тя споделяше радостта и триумфа му. Това бе техният проект — нещо, над което бяха работили в продължение на години и сега най-сетне бяха постигнали успех.

Болка прониза гърдите на Каси и тя стисна зъби. Помисли си, че двамата са заслужили правото да останат сами и да се насладят на момента. Затова с пресилена веселост каза:

— Знаете ли, уморих се. Мисля, че може би е време…

— Разбира се — отвърна Диана загрижено. — Сигурно си изтощена. Всички сме уморени. Можем пак да поговорим за това утре.

Каси кимна и никой от останалите не възрази. Дори Фей. Но докато Диана казваше на Мелани и Лоръл да я изпратят по плажа до дома й, тя, без да иска, срещна погледа на Фей. В друг момент странният и пресметлив поглед на златните й очи щеше да я притесни, но тя вече не беше в състояние да се тревожи за нищо.

Всички лампи в къщата им светеха, макар първите лъчи на зората все още да не бяха огрели океана. Мелани и Лоръл въведоха Каси вътре и откриха майка й и баба й да седят в изрядно подредената старомодна гостна в предната част на къщата. Бяха по нощници и халати. Косата на майката й беше разпусната.

Каси веднага разбра по лицата им, че знаят всичко.

„Затова ли бях доведена тук? За да се присъединя към Кръга?“ Не се съмняваше, че е трябвало да дойде в Ню Салем поради някаква много специална причина.