Читать «Посвещаването» онлайн - страница 80

Адам отвори уста. Каси осъзна, че той ще каже на всички. Щеше да им разкаже как се е запознал с нея и всичко, което се беше случило. И тогава Фей, която не беше глупачка, щеше да събере две и две. Щеше да разбере, че той е момчето от стихотворението й.

А това не биваше да се случва. Нямаше да го допусне. Никой никога не биваше да узнава.

— А и ти още не си ме представила — отчаяно изрече Каси. — Знаеш, че искам да се запозная с приятеля ти от деня, когато ми разказа за него.

Ето. Беше казано. Нейният приятел. Адам беше объркан, а Диана се смути.

— Съжалявам, не ви ли запознах? Каси, това е Адам… знам, че двамата ще си допаднете. Той беше далеч…

— На гости ли е бил? — неспокойно попита Каси, когато Адам отново отвори уста.

— Не. Знам, че не ти обясних преди, но сега мога да ти разкрия истината. Той търсеше някои… предмети… които са принадлежали на старото сборище. От записките им знаем, че са разполагали с могъщи инструменти, които са се изгубили. Инструментите на посветените. Откакто чу за тях, Адам обикаля да ги търси.

— И все се връща с празни ръце — развеселено добави Фей с дрезгавия си глас. — Не вярвам този път да е различно.

Обърканото изражение на Адам изчезна. Погледна към високото чернокосо момиче с дяволита усмивка на лицето.

— Какво? Остро попита Фей. — Нали не очакваш да повярваме, че…

— Адам — намеси се и Диана с променен глас, — да не би да искаш да кажеш, че…?

Адам продължи да се усмихва и кимна към брезентовата чанта, която беше оставил малко по-надолу на плажа.

— Шон, върви да я донесеш.

Шон побърза да донесе чантата и се върна с думите:

— Тежка е.

— Адам… — прошепна Диана с широко отворени очи.

Адам взе сака от Шон и го остави на земята.

— Жалко, че Ник толкова бързаше да си върви — рече. — Ако беше останал, щеше да види това.

Той бръкна вътре с двете си ръце и извади един череп.

14

По размера и формата си черепът приличаше на човешки, но изглежда, беше изработен изцяло от кристал. Лунната светлина се пречупваше в него. Празните му очни ябълки като че ли гледаха право в Каси.

За миг всички застинаха, а после Фей се опита да го грабне.

— А, не — каза Адам и го дръпна от нея.

— Откъде взе това? — попита Фей.

Гласът й вече не звучеше лениво, а издаваше едва прикрито вълнение.

Нещо в тона й накара Каси да потръпне от внезапен пристъп на страх. Адам и Диана си размениха бързи погледи. После Адам се обърна към Фей:

— От един остров.

— Кой остров?

— Какво толкова те интересува?

Фей го изгледа кръвожадно.

— По един или друг начин ще разбера, Адам.

— Там, където го намерих, няма нищо друго. Повярвай, това е единствения от инструментите на посветените, който беше скрит там.

Фей си пое дъх, после се успокои и се усмихна.

— Е, най-малкото, което можеш да направиш, е да ни дадеш на всички да го видим.