Читать «Посвещаването» онлайн - страница 77

„Сребристата нишка“ досети се Каси. Не я виждаше, но я усещаше, чувстваше трептящата й енергия, която свързваше сърцата им. Вибрациите се разнесоха от гърдите към корема й, а после из цялото й тяло.

Нишката се затягаше, привличайки ги един към друг. Придърпваше я все по-близо. Той бавно вдигна ръка и я протегна към нея. Тя също вдигна ръка, за да я сложи в неговата…

И тогава зад гърба й се разнесе вик. Той погледна отнесено над рамото й. И отпусна ръката си.

Нещо застана между тях. Нещо ярко и сияйно като слънчев лъч, което изтръгна Каси от унеса й. Беше Диана. Тя прегръщаше високото червенокосо момче. Не… те се прегръщаха един друг. Каси ги гледаше поразена — той прегръщаше друга. Едва проумя смисъла на думите, които последваха:

— О, Адам… толкова се радвам, че се върна.

Каси застина като леден стълб.

Досега не беше виждала Диана да губи самообладание, но сега тя се пречупи. Плачеше. Каси я виждаше как трепери и как високото момче… Адам… я притиска в обятията си, за да я успокои.

Прегръщаше я. Той прегръщаше Диана. И името му бе Адам.

Искаш да кажеш, че още не ти е разказала за Адам? Диана, прекалената скромност не е хубаво нещо. Кой е той? Вие гаджета ли сте?… Той е готин. Мисля, че ще го харесаш…

Каси се свлече на колене и зарови лице в козината на Радж. Не можеше да понесе мисълта, че някой ще види изражението й точно сега, и беше благодарна, че голямото топло куче е в състояние да издържи тежестта на тялото й. „О, Боже, о, Боже!“

Едва дочуваше гласа на Адам.

— Какво има? Бързах да се върна за посвещаването на Кори, но къде е тя? Какво се е случило? — Той погледна Каси. — И…

— Тя се казва Каси Блейк — рече Диана. — Внучка е на госпожа Хауард и току-що се премести да живее тук.

— Да, аз…

Но Диана продължаваше да говори, гласът й заглъхваше от мъка:

— И току-що я посветихме вместо Кори.

— Какво? — попита Адам. — Защо?

Последва мълчание. Най-накрая заговори Мелани, гласът й беше тих и безстрастен като на водещ на новините:

— Защото днес сутринта… или по-скоро вчера сутринта, понеже днес всъщност вече е сряда… тялото на Кори беше намерено в подножието на училищния хълм. Вратът й беше счупен.

— О, Боже! — Каси вдигна поглед и видя как Адам притиска Диана до себе си. Той затвори за миг очи, когато тя се облегна на него разтреперана. После се обърна към братята Хендерсън. — Крис… Дъг…

Дъг стискаше зъби.

— Направили са го външни — рече той.

— Сали го е направила — сопна се Дебора.

— Не знаем кой го е направил — намеси се Диана разпалено. — И няма да предприемаме нищо, докато не разберем.

Адам кимна.

— А ти? — попита той, загледан в Ник, който стоеше встрани от групата. — Ти какво направи, за да помогнеш на кръга?

— Нищо, по дяволите — отвърна Ник.

Беше стоял със скръстени на гърдите ръце, наблюдавайки безстрастно ставащото. Сега непокорният му поглед срещна този на Адам и остана втренчен в него. Ясно беше, че двамата не се харесват.