Читать «Посвещаването» онлайн - страница 74

— Не, добре ми е с шала — рече Каси и сви крака под себе си. — Красив е… много ли е стар?

— На прапрабабата на прапрабаба ми е бил… ако може да се вярва на старите истории — отговори й Мелани. — Обикновено се издокарваме повече за кръговете… можем да носим каквото си поискаме и понякога става супер. Но тази вечер…

— Да — с разбиране кимна Каси.

Хрумна й, че Мелани се държи по-мило от обикновено. Това за миг я обърка… но после си даде сметка за причината за промяната.

„Аз съм една от тях.“ За пръв път проумя напълно значението на случилото се. „Вече не съм кученце от улицата. Аз съм пълноправен член на клуба.“

Отново усети прилив на вълнение и възторг. И на едно ново чувство — на удовлетворение. Сякаш нещо дълбоко в нея казваше: „Да, знаех си през цялото време.“

Отпивайки безмълвно от чая си, тя погледна към Мелани и Лоръл, която се мъчеше да изправи някаква розова свещ. После вдигна поглед и към Диана, застанала малко по-нататък на плажа заедно с братята Хендерсън, трите руси глави бяха приближени една към друга. Диана явно не се притесняваше, че е с тънката бяла одежда и прекрасните бижута. Изглежда, с тях тя се чувстваше съвсем естествено.

„Моите хора“, помисли си Каси. Внезапно я обзе силно чувство на принадлежност, на любов… и очите й се наляха със сълзи. Загледа се в Дебора и Сюзан, потънали в дълбок разговор, във Фей, която с невъзмутима усмивка слушаше нещо, което въодушевено й разказваше Шон, и в Ник, който се взираше безмълвен в океана с кутийка безалкохолно в ръка.

„Дори и те.“ Беше готова да направи усилие да се разбира с всички, които носеха нейната кръв. Дори и с онези, които се бяха опитали да я държат настрана.

Отново погледна към Лоръл, която я наблюдаваше със съчувствена усмивка.

— Твърде много ти се събра наведнъж — каза тя.

— Да. Но е вълнуващо.

Лоръл се усмихна.

— И сега, когато вече си вещица — попита, — какво е първото нещо, което ще направиш?

Каси се разсмя и я завладя някакво опиянение. Сила. Наоколо има толкова много сила и сега аз мога да я взема. Поклати глава и вдигна ръката, с която държеше чая от шипки.

— Какво можем да правим? — попита. — Искам да кажа, какви неща?

Лоръл и Мелани се спогледаха.

— Само назови нещо — отвърна Мелани.

Тя взе книгата, която Диана беше показала на Каси, и я прелисти пред нея. Листовете бяха жълтеникави и крехки, изпълнени със сбит, нечетлив текст. Почти от всяка страница стърчаха десетки розови самозалепващи се листчета и найлонови флагчета.

— Това е първата Книга на сенките, която открихме — обясни Мелани. — Намерихме я на тавана в къщата на Диана. После намерихме и други… предполага се, че всяко семейство притежава по една. Работя по тази може би от пет години, разкодирам заклинанията и ги записвам на съвременен език. Дори ги въвеждам в компютъра си за по-лесно търсене.

— Нещо като Файл на сенките — рече Каси.

Лоръл се усмихна.

— Точно така. Забавно е, но знаеш ли, когато започнеш да учиш магиите и заклинанията, нещо в теб като че ли се събужда… и започваш да си измисляш и свои.

— Инстинкт — промърмори Каси.