Читать «Посвещаването» онлайн - страница 73
Л. Дж. Смит
— Достатъчно! Сега не му е времето — каза тя. — Какво се е случило с Кори, е едно от нещата, които нашият кръг ще узнае. Сега, когато е завършен, би трябвало да успеем да го направим. Но не тази вечер. Докато аз съм водач…
—
— Докато съм временен водач, ще правим нещата, когато аз кажа, и няма да правим прибързани заключения. Става ли? — Диана ги огледа. Някои лица бяха безизразни, други, като това на Дебора, издаваха открита враждебност. Но повечето от членовете на кръга кимнаха и се съгласиха. — Добре. Тази нощ е определена за посвещаването на Каси. — Тя погледна към нея. — Имаш ли някакви въпроси?
— Ами… — Каси имаше натрапчивото чувство, че трябва да попита нещо, нещо важно, но не се сещаше какво. — Момчетата от кръга… как ги наричате? Искам да кажа, те магьосници ли са, шамани, или нещо друго?
— Не — отвърна Диана. —
Каси поклати глава.
— Тогава — обади се Фей, — сега, след като чу историята ни, и ние искаме да ти зададем някои въпроси. — Тя дари Каси със странна полуусмивка и със сладък лицемерен глас попита: — Каква вещица смяташ да бъдеш, добра или лоша?
13
— Някой има ли да каже още нещо? Някакви забележки, въпроси, свързани с клуба? — Диана оглеждаше групата. — Тогава обявявам събранието за закрито. Можете да си вървите или да останете, както искате. Утре следобед ще проведем друга среща в памет на Кори и ще обсъдим плана ни на действие.
Надигна се глъчка, всички разговаряха един през друг, докато се изправяха. Електрическото напрежение, което държеше групата заедно, се стопи, но във въздуха остана да витае някакво чувство за незавършеност, сякаш никой всъщност не искаше да си тръгва.
Сюзан отиде зад една скала и издърпа оттам няколко мокри стека с по шест безалкохолни напитки. Лоръл бързо донесе иззад друга скала голям термос.
— Шипков чай — обясни тя, наля чаша от уханната тъмночервена течност и се усмихна на Каси. — Вътре изобщо няма чаени листенца, но пък ще те стопли и ще те накара да се почувстваш по-добре. Шипките успокояват и пречистват.
— Благодаря — отвърна Каси и взе напитката.
Главата й се въртеше. Беше претоварена с информация.
Каси отпи отново от горещия сладък чай и противно на волята си потрепери.
— Ето — рече Мелани, свали бледозеления си шал и го уви около раменете й. — Ние сме свикнали със студа, но ти не си. Ако искаш, може да запалим огън.