Читать «Посвещаването» онлайн - страница 7

Мислите на Каси препускаха, изведнъж й хрумна нещо.

— Скрий се в лодката.

— Какво?

— В лодката. Онази с мотора. При кея. — Тя му я посочи. — Можеш да влезеш в кабината и те няма да те видят.

Погледът му проследи нейния, после поклати глава.

— Там вече наистина ще съм в капан, ако ме намерят. А и Радж не обича да плува.

— Няма да те намерят — каза Каси. — Изобщо няма да се приближат до лодката. Ще им кажа, че си тръгнал към скалите.

Той я погледна втренчено и усмивката му се стопи.

— Ти не разбираш — рече тихо. — Тези момчета носят неприятности.

— Изобщо не ме интересува — отвърна Каси и почти го заблъска към кея. Бързо, бързо, бързо, нашепваше нещо в ума й. От стеснителността й не беше останала и следа. Единственото, което имаше значение за нея, беше той да се скрие. — Какво ще ми направят, ще ме набият ли? Аз съм просто невинен зрител — рече тя.

— Но…

— О, моля те. Престани да спориш. Просто го направи!

Той я погледна за последно, после се обърна и плясна бедрото си, за да привлече вниманието на кучето.

— Хайде, момче!

Втурна се по кея, скочи чевръсто в моторницата и се скри в кабината. Кучето го последва с един мощен скок и излая.

„Ш-шт“, помисли си Каси.

Сега и двамата бяха скрити в лодката, но ако някой тръгнеше натам, лесно щеше да ги види. Каси закачи обратно оръфаното въже и прегради кея.

После се огледа разтревожено, тръгна към водата и нагази до глезените. Приведе се и взе пълна шепа с мокър пясък. Остави водата да изтече заедно с пясъка между пръстите й и в дланта й останаха няколко малки мидички.

Откъм дюните долетяха викове:

— Хей!

Каси вдигна поглед.

Бяха четирима, двамата отпред бяха братята на Порша. Джордан участваше в отбора по дебати, а Логан членуваше в Клуба по стрелба. Или пък беше обратното?

— Ей, видя ли едно момче да притичва оттук? — попита Джордан.

Оглеждаха се във всички посоки, развълнувани като кучета на лов, и тогава на Каси ненадейно й хрумна друг стих. Четири тънки хрътки, приседнали се смеят. Само че тези момчета не бяха грациозни, те бяха яки и потни. И както Каси забеляза, останала без дъх, някак надменни.

— Това е Кати, приятелката на Порша — каза Логан. — Ей, Кати, не видя ли едно момче преди малко?

Каси бавно се приближи към него с шепи, пълни с мидички. Езикът й се беше сковал, а сърцето й така яростно се блъскаше в гръдния й кош, че тя беше убедена, че могат да го видят.

— Ти да не си няма? Какво правиш тук?

Каси безмълвно вдигна ръце и разтвори дланите си.

Те се спогледаха и изсумтяха, а Каси си даде сметка как изглежда в очите на тези момчета, които вече посещаваха колежа — слабичко момиче с невзрачна кафява коса и сини очи. Просто поредната празноглава ученичка от Калифорния, чиято представа за забавление е събирането на безполезни черупки.

— Видя ли някой да минава от тук? — нетърпеливо, но бавно попита Джордан, сякаш не беше сигурен, че го чува добре.

С пресъхнала уста тя кимна и погледна възвишението над плажа. Джордан носеше разкопчано яке върху тениската си, което беше странно, като се имаше предвид колко горещо беше навън. Още по-странна обаче беше издутината под него и когато той се обърна, Каси видя отвътре да проблясва метал.