Читать «Посвещаването» онлайн - страница 39

Обзе я лудешко желание да скочи и да изтича при нея. Но после… какво? Нямаше представа. Импулсът беше неудържим. Гърлото й се стегна и очите й се наляха със сълзи. Осъзна, че се е изправила. Щеше да изтича при нея и после… после… В съзнанието й нахлуха образи: тя е малко момиче, а майка й я прегръща, почиства ожуленото й коляно, целува го, за да оздравее. Покой. Спасение. Обич.

— Диана!

Друго момиче бързаше към непознатата.

— Диана, знаеш ли колко е часът? Побързай!

Тя дърпаше момичето със сияйната коса, смееше се и махаше на библиотекарката. Така стигнаха до вратата, после изчезнаха.

Каси остана сама. Момичето дори не погледна към нея.

В петък сутринта спря пред шкафчето си. Не искаше да го отваря, но то някак странно я привличаше. Не можеше просто да стои така и да се чуди какво има вътре.

Бавно набра комбинацията на кода. Вратичката се отвори.

Този път дори не можа да изпищи. Разшири очи и те станаха кръгли като на онази препарирана сова. Устата й се отвори в безмълвно възклицание. Стомахът й се обърна. Тази смрад…

Шкафчето беше пълно с кюфтета. Сурови и червени като одрана плът, потъмняла до мораво на местата, където месото беше започнало да загнива заради високата температура. Килограми и килограми месо. Миришеше на…

На месо. Мъртво.

Каси затръшна вратичката на шкафчето, но тя отскочи и се отвори заради каймата, която беше започнала да прелива. Извърна се и се олюля, погледът й се замъгли.

Една ръка я сграбчи. В първия момент Каси си помисли, че някой й предлага опора, но сетне усети да дърпат грубо раницата от рамото й.

Обърна се и видя красиво свъсено лице. Зли черни очи. Мотоциклетно яке. Дебора подхвърли раницата покрай Каси и тя машинално се завъртя, за да я последва.

Когато се обърна, видя дълга до раменете руса коса. Кривогледи, малко налудничави синьо-зелени очи. Ухилена уста. Беше едно от момчетата с ролерите — единият от братята Хендерсън.

— Добре дошла в джунглата — изпя той.

После метна раницата към Дебора, която я хвана и изпя следващия стих.

Каси се въртеше ту към единия, ту към другия, като котка, гонеща изкуствена мишка на връв.

Очите й се напълниха със сълзи. Кикотът на мъчителите й и песента звънтяха в ушите й все по-силно и по-силно.

Внезапно видя пред себе си една ръка, която улови литналата във въздуха раница. Смехът замря.

Каси се обърна и през замъглените си от сълзите очи видя студеното красиво лице на тъмнокосото момче, което беше стояло с Фей онази сутрин преди два дни… Нима бяха минали само два дни? Сега то носеше друга блуза, отново с навити нагоре ръкави, и същите износени черни джинси.

— Стига, Ник — запротестира близнакът. — Разваляш ни играта.

— Разкарай се! — каза Ник.

— Ти се разкарай — тросна се Дебора зад Каси. — С Дъг просто…

— Да, бе, ние просто…

— Млъквай! — Ник погледна към шкафчето на Каси, пълно с преливащи топки кайма. После напъха раницата в ръцете й. — На теб говоря, разкарай се — рече й той.