Читать «Посвещаването» онлайн - страница 13
Л. Дж. Смит
Майка й се взираше в прозореца, сякаш нямаше смелост да я погледне.
Каси застина.
— Мамо, какво се опитваш да ми кажеш?
— Няма да се върнем у дома, или поне не в Лос Анджелис. Ще живеем в
Каси се беше вцепенила. Можа да зададе един-единствен глупав въпрос:
— Къде тук? Къде живее баба? — Сякаш имаше някакво значение.
Най-после майка й извърна поглед от прозореца. Очите й бяха по-големи и по-тъмни от всякога.
— В Ню Салем — тихо отвърна тя. — Градът се казва Ню Салем.
Часове по-късно Каси все още седеше, втренчила невиждащ поглед в прозореца. Съзнанието й безпомощно се въртеше в кръг.
Да остане тук… Да остане в Нова Англия!
Порази я токов удар. Знаех, че ще го видя отново, прошепна някакъв вътрешен глас щастливо. Но и много други гласове в ума й говореха един през друг.
„
А онзи дълбок глас, който се зарадва на оставането им, прошепна:
Шепотът, идващ от дълбините на съзнанието й, секна и Каси усети как й се изплъзва надеждата да зърне отново червенокосото момче. Остана й само отчаянието.
„
— Ако се върнеш у дома — нежно й беше казала майка й, — само ще се почувстваш по-зле, защото отново ще трябва да си тръгнеш. Сега поне ще можеш да се откъснеш по-безболезнено от всичко. А и следващото лято пак ще можеш да видиш приятелите си.
Следващото лято? Следващото лято беше след сто години. Замисли се за приятелите си — добрата Бет, мълчаливата Клоувър и остроумната Мириам. Заедно със срамежливата мечтателка Каси четирите бяха неразделни. Е, може би не бяха най-популярните момичета в училище, но се забавляваха и бяха заедно още от началните класове. Какво щеше да прави без тях до следващото лято?
Но гласът на майка й беше толкова тих и разстроен, а очите й толкова тревожни и неспокойни, че на Каси сърце не й даде да роптае и да си излее яда, както й се искаше. Всъщност за момент дори й се прииска да отиде при майка си, да я прегърне и да я успокои, че всичко ще бъде наред. Но малката гореща буца на негодувание, заседнала в гърдите й, не й позволи. Колкото и разстроена да беше майка й, на нея нямаше да й се наложи да ходи в ново училище в щат, отдалечен на над три хиляди километра от дома й. Но на Каси щеше да й се наложи.