Читать «Посвещаването» онлайн - страница 11

В следващия миг той вече си беше тръгнал и подсвиркваше на кучето, което продължаваше да подскача в кръг около Каси. Тя остана сама, загледана след него, здраво стиснала малкия грапав камък в шепата си.

Едва тогава осъзна, че така и не го бе попитала как се казва.

3

Миг по-късно Каси се отърси от унеса си. Най-добре беше да тръгва — Логан и Джордан можеха да се върнат всеки момент. И ако се досетеха, че нарочно ги е излъгала…

Каси потръпваше, докато се катереше по дюната. Светът наоколо отново й се стори нормален, вече не беше изпълнен с магия и тайнственост. Сякаш се беше събудила от някакво съновидение. Какво си беше представяла? Някакви глупости за сребърни нишки и за момче, което не прилича на никое друго. Но това бяха нелепици. Камъчето в шепата й си беше просто камъче. И думите си бяха само думи. Дори това момче… разбира се, че не беше възможно да е чуло мислите й. Никой не можеше да го прави. Трябваше да има някакво разумно обяснение…

Стисна още по-силно малкото парче скала в дланта си. Кожата й още бе изтръпнала там, където той я бе докоснал, и я усещаше различна от останалите части на тялото си. Помисли си, че няма значение какво щеше да се случи с нея в бъдеще, винаги щеше да усеща докосването му.

Щом се прибра в лятната вила, която бяха наели, затвори вратата и я заключи след себе си. После се спря. Чуваше майка си да говори в кухнята и по гласа й се досети, че нещо не е наред.

Госпожа Блейк беше с гръб към вратата, с леко приведена глава, и притискаше телефонната слушалка до ухото си. Както обикновено Каси остана поразена от слабата фигура на майка си. С дългата си тъмна коса, хваната само с една шнола отзад на врата, госпожа Блейк приличаше на тийнейджърка. Това беше причината Каси да има покровителствено отношение към нея. Всъщност понякога имаше чувството, че тя е майката, а майка й — детето.

И именно затова сега не прекъсна разговора на майка си. Госпожа Блейк беше разстроена и от време на време със задавен глас казваше в слушалката „Да“ или „Знам“.

Каси се обърна и отиде в стаята си.

Приближи се до прозореца и погледна навън, чудейки се разсеяно какво ли става с майка й. Но не можеше да мисли за нищо друго, освен за момчето на плажа.

Дори Порша да знаеше името му, никога нямаше да й го каже, Каси беше убедена в това. Но след като не знаеше името му, как щеше да го открие?

Нямаше да може. Това беше жестоката истина и най-добре за нея беше да не се залъгва повече. Дори и да успееше да научи името му, тя не беше от момичетата, които преследват момчетата. Не я биваше в това.

— А и след седмица си заминавам у дома — промълви Каси.

За пръв път тези думи не й донесоха успокоение и надежда. Остави малкото парче халцедон на нощното си шкафче и то изтрополи с някакъв прощален звук.

— Каси? Каза ли нещо?

Каси се извърна рязко и видя майка си застанала на прага.

— Мамо! Не знаех, че си свършила с телефона. — Майка й продължи да я гледа въпросително и Каси добави: — Просто си мислех на глас. Казах си, че следващата седмица се прибираме у дома.