Читать «Посвещаването» онлайн - страница 12

Странно изражение премина през лицето на госпожа Блейк, сякаш бе пронизана от болка. Големите й черни очи, обкръжени с тъмни кръгове, неспокойно шареха из стаята.

— Мамо, какво има? — попита Каси.

— Току-що говорих с баба ти. Нали си спомняш, че исках да минем да я посетим идната седмица?

Каси много добре си спомняше. Беше разказала на Порша, че двете с майка й ще се спуснат с колата покрай брега и Порша й се беше сопнала, че тук го наричали крайбрежие. От Бостън на юг към Кейп Код било Южното крайбрежие, на север към Ню Хампшър — Северното крайбрежие, а щатът Мейн бил на изток. После между другото я беше попитала къде всъщност живее баба й. Тогава Каси не можа да й отговори, защото майка й така и не й беше казала името на града.

— Да — отвърна тя. — Спомням си.

— Току-що говорих с нея по телефона. Тя е стара, Каси, и не е много добре. По-зле е, отколкото мислех.

— О, мамо. Съжалявам.

Никога не беше виждала баба си, никога дори не беше зървала нейна снимка, но въпреки това се почувства ужасно. Майка й и баба й се бяха отчуждили преди години, още след раждането й, защото майка й напуснала дома, но Каси не знаеше нищо повече. През последните няколко години обаче двете си бяха разменили няколко писма и тя си мислеше, че дълбоко в сърцата си майка й и баба й все още се обичат. Надяваше се да се обичат и с нетърпение беше очаквала да види баба си за пръв път.

— Наистина съжалявам, мамо — повтори. — Тя ще се оправи ли?

— Не знам. Съвсем сама е в онази голяма къща… а и сега с този флебит й е трудно да се движи. — Слънчевите лъчи осветяваха на ивици лицето на госпожа Блейк. Тя говореше тихо и сподавено, сякаш трудно прикриваше някакво силно чувство. — Каси, с баба ти сме имали своите тежки моменти, но все пак сме семейство, а и тя си няма никой друг. Време е да загърбим противоречията си.

Госпожа Блейк никога преди не беше говорила толкова открито за отношенията с майка си.

— Какви бяха те, мамо?

— Вече няма значение. Тя искаше да следвам път, по който аз не желаех да поема. Мислеше, че постъпва правилно… а сега е сама и се нуждае от помощ.

Каси беше пронизана от тревога. Не беше само загриженост за бабата, която никога не бе виждала… имаше и още нещо. Задейства се някаква аларма вътре в нея. Майка й имаше изражението на човек, който се кани да съобщи лоша новина, но търси най-точните думи.

— Каси, много мислих за това и смятам, че можем да постъпим само по един-единствен начин. Съжалявам, защото това ще обърка живота ти и ще ти бъде трудно… но ти си млада. Ще се приспособиш. Знам, че ще успееш.

Прилив на паника заля Каси.

— Мамо, всичко е наред — бързо заговори тя. — Ти остани тук и направи каквото е необходимо. Аз и сама мога да се подготвя за училище. Лесно ще е, Бет и госпожа Фрийман ще ми помогнат… — Майка й клатеше глава и Каси почувства необходимост да продължи да я залива с порой от думи: — Нямам нужда от много нови дрехи за училище…

— Каси, толкова съжалявам! Трябва да се опиташ да разбереш, скъпа, и да се държиш като възрастен. Знам, че ще ти липсват приятелите. Но и двете трябва да се опитаме да видим нещата откъм хубавата им страна.