Читать «Игра на богове» онлайн - страница 20

— Много добре знаеш, че в нашите социални кръгове браковете се уреждат — напомни й Киракис и си наля малко узо. — Искаш ли? — попита той, вдигайки чашката.

Мелина поклати глава.

— Но нали си наясно, съпруже мой, че Александър никога няма да приеме подобно нещо?

— Да. Нашият син определено има собствена воля — съгласи се той. — Но си мисля, след като съм виждал някои от „избраничките“ му, че аз бих му подбрал по-добра съпруга. Ако въобще някога си избере съпруга.

— Ще ми се да вярвам, че е на път да се откаже от така обичания си статут на стар ерген и да се задоми — промълви Мелина.

— И на мен ми се ще — сподели Киракис с въздишка. — Но не очаквам да се случи скоро.

Мелина остана смълчана няколко секунди.

— Това ли имаше предвид под други „фактори“? — попита тя. — Допускаш ли, че личният му живот ще повлияе на възможностите му да се справя със задълженията си?

Мелина добре познаваше съпруга си. Умееше почти да чете мислите му.

Киракис свъси вежди и отпи от узото.

— Да приемем, че Александър никога не е проявявал мъдрост по отношение на жените — отвърна той тихо. — Спечелил си е доста лоша слава, поне що се отнася до медиите. Според мен не минава и ден без името или снимката му да се появи във вестник или списание някъде по света. Такава публичност не е добра за имиджа на корпорацията.

— Това ли те вълнува най-много? Имиджът на корпорацията?

В тона на Мелина прозвуча гняв. Никога не бе одобрявала как той бе започнал да подготвя Александър за тази приемственост още от детството му; постоянно обвързваше бъдещето на сина им с корпорацията, сякаш нямаше да има друг живот.

Киракис поклати глава.

— Мелина, по-сложно е, отколкото си го представяш. Имаме работа с някои от най-големите световни банки. От време на време сключваме заеми — големи по размер, — за да финансираме проекти на корпорацията в различни части на света. В добри отношения сме с тези банки. Засега. Фактът, че „Киракис“ е солидна, консервативна корпорация, не е маловажен за сигурността, която тези банкери изпитват, когато работят с нас.

— И според теб лошите отзиви за Александър през последните години ще накарат консервативните банкери да се въздържат да работят с него? — попита Мелина.

Киракис се обърна и тя видя отговора в очите му.

— Да, matia mou — произнесе той бавно. — Четат за него, чуват всички истории за живота, който води. И понеже са предпазливи по природа, започват да се съмняват в способността му да взима правилни делови решения. Смятат го за безотговорен.

— Не е честно да съдят за него от личния му живот — възнегодува Мелина. — Ако татко се позоваваше само на първите си впечатления от теб, никога…

— Ако баща ти не бе отделил време да надникне под повърхността, двамата с теб никога нямаше да се оженим… И никога нямаше да финансира старта на флотилията Киракис — завърши съпругът й с лека усмивка. — Но Александър може и да не извади същия късмет. Времената сега са други и нашият син не проявява здрав разум като мен да се влюби в дъщеря на банкер.

Мелина се обърна с лице към него.