Читать «Игра на богове» онлайн - страница 19

Норма Бейшър

— Съжалявам, matia mou — рече тихо той, докато Мелина се приближаваше. — Загубих представа за времето.

Прегърна я нежно. Стори му се изключително крехка.

— Явно. — Вдигна поглед към него и му се усмихна. — Вече не си млад, Коста. Научи се да се отпускаш по-често.

И той се усмихна.

— Говориш точно като онзи стар мърморко Караманлис — упрекна я той. — Двамата да не сте подновили конспирацията да ме пенсионирате?

— Няма никаква конспирация — успокои го Мелина и седна до бюрото му. — Двамата просто се притесняваме за теб. Прекалено много се натоварваш.

— Глупости! Върша само необходимото, това е всичко.

— Необходимо е, съгласна съм, но ти ли трябва да свършиш всичко? Останах с впечатлението, че Александър ще получи по-голям контрол върху корпоративните задачи — подметна тя тихо. — Не е ли способен…

— Александър е повече от способен — прекъсна я Киракис бързо. — Брилянтен е и показва голям потенциал. За жалост други фактори ми пречат да му прехвърля властта.

— Какви други фактори? — полюбопитства Мелина. — Още ли си недоволен, че предпочете да изгради живота си в Ню Йорк?

Киракис поклати глава. Застана до прозореца и се загледа към кораб в далечината. Лунна светлина огряваше спокойните води на Егейско море.

— Няма нищо общо с желанието му да остане в Щатите, макар да признавам, че съм разочарован. Не, Мелина. Става въпрос за начина на живот, който си е избрал. — Извади от джоба сгъната изрезка от вестник и й я подаде. — Това се появи, докато бях в Лос Анджелис.

Мелина я разтвори внимателно и я разгледа. Беше снимка от вестник — снимка на Александър и жена, чието лице Мелина Киракис добре познаваше.

— Франческа Коренти — промълви тя. — Отново ли се върна в живота му?

— Очевидно — отвърна Киракис суховато. В гласа му ясно се долавяше неодобрение. — Тя като че ли се задържа повече от останалите.

— Защо да не се чувстваме насърчени от това? — подхвана Мелина бавно, все още загледана в снимката.

— Насърчени? — Киракис се обърна и я изгледа смаяно. — Не очаквах да чуя такова нещо от теб. Да не искаш да видиш сина ни оженен за нея?

— Не, разбира се. — Мелина сгъна изрезката и му я върна. — Не желая да видя Александър женен за нея, дори не желая да му хрумва подобно нещо. Но исках да ти обърна внимание, че може би най-после се е научил да поддържа постоянна връзка, а това е крачка в положителна посока, нали? В миналото никога не се срещаше с една жена по-дълго от няколко седмици.

— Права си. Насърчително е, ако не беше сериозен точно към тази жена — съгласи се Киракис. — Но от всички възможности… Франческа Коренти е актриса, жена с много любовници. Не е най-добрата партньорка за Александър. Поне не за постоянно обвързване.

— Обвързване? — Мелина тихо се засмя. — Господи, Коста, говориш сякаш сме в Средните векове. Изненадана съм, че не се намесваш лично да уредиш женитбата му.