Читать «Игра на богове» онлайн - страница 18
Норма Бейшър
Известно време Мередит остана смълчана. Кой би допуснал, че веселяк и оптимист като Ник може да е имал самотно, обременено детство?
— Тогава ли ти стана интересно как се прави кино? — попита тя.
Той кимна.
— Имах евтин фотоапарат. Постоянно снимах, но все в определена последователност. После подреждах снимките в албум и пишех текстове под тях: получаваше се някаква история — припомни си той, притиснал върховете на пръстите си и подпрял лакти на масата. — Когато станах на четиринадесет, бях спестил достатъчно, за да си купя древна камера от местната заложна къща. Правех филми за всякакви неща — движението по аутобана, хлапетата на плажа, спортни събития. Експериментирах от различен ъгъл. — Направи пауза, преди да продължи. — Един ден съобщих на мама с какво искам да се занимавам и тя ме подкрепи напълно. Хвана се да работи на две места — и така цели пет години, за да се изуча в калифорнийския университет. Доволен съм, че сега имам възможност да се грижа за нея.
— Тя къде е? — попита Мередит, докато сервитьорът поднасяше десерта.
— В Израел. Съкровената й мечта бе да го посети, за това я изпратих. Там е от четири месеца, но от писмата й съдя, че не бърза да се върне.
— Малцина от преуспелите мислят за семействата си — подхвърли Мередит.
Самата тя не се бе виждала с близките си от години.
— Не бих постъпил по друг начин. — Ник си погледна часовника. — Слушай, още е рано. Защо не отскочим до едно страхотно местенце…
Тя поклати глава.
— Не мога. На работа съм от пет сутринта.
— Какво ще кажеш за утре?
Тя се пресегна през масата и нежно го стисна за ръката.
— Много приятно прекарах, Ник, но нека не бързаме, става ли?
Константин Киракис се взираше със зачервени очи в документите върху бюрото. Денят се оказа дълъг, но бе работил много и резултатите го радваха. Подписа договори, чрез които „Киракис корпорейшън“ щеше да се включи в нови дейности на стойност милиарди долари. Ставаше въпрос предимно за проекти в Северна Америка и той бе доволен. В Ню Йорк Александър се справяше чудесно. И въпреки това Киракис щеше да е много по-щастлив, ако синът му бе останал в Гърция, за да работят рамо до рамо в централата на корпорацията. Винаги бе мечтал и се бе надявал лично да подготви сина си за момента, когато той ще стане председател на борда. Един ден корпорацията ще се превърне в най-голямата мултинационална организация и Александър трябваше да е подготвен за това.
— Късно е, Коста. Защо не приключиш с работата и не дойдеш да си легнеш?
Киракис вдигна глава. Съпругата му Мелина стоеше на прага на кабинета в бледосиня кадифена роба. Тежката й руса коса, обикновено събрана във висок кок, сега се спускаше свободно по раменете и Киракис си помисли, че това я прави поне с десет години по-млада. Дори на шестдесет и седем тя беше привлекателна жена. Времето се бе отнесло милостиво към нея.
