Читать «Преследвачът» онлайн - страница 19

— Винаги ли ти хрумват половин дузина различни хипотези всеки път, когато някой ти подхвърля факт? — попита Брандън и мигна с фаровете на едно БМВ, което не искаше да му отстъпи място в лентата за висока скорост. — Мърдай, копеле такова, преди да съм те изхвърлил от шосето — изръмжа той.

— Просто опитвам. Така си върша работата. Постепенно очевидното ме кара да изключа някои от първоначалните си версии. Накрая започва да се оформя някакъв модел.

Той замълча, защото фантазията му вече работеше върху това, което щеше да открие на местопрестъплението. Стомахът му се беше свил, а мускулите му трепереха като на музикант пред концерт. Обикновено всичко, което бе успял да види досега, бяха версии втора ръка на почистени вече сцени на престъпления. Независимо колко добри бяха снимките и докладите на съдебните медици и полицаите, това винаги си оставаше нечий друг поглед върху нещата, които той трябваше да си преведе. Този път той щеше да бъде толкова близо до един убиец, колкото винаги му се е искало. За човек, който е живял живота си ограден в обвивката на опознати поведения, проникването зад фасадата на един убиец бе единственото предизвикателство в града, което си заслужаваше.

Карол обяви за дванайсети път:

— Без коментар.

Пени Бърджес стисна ядосано устни и очите й отчаяно зашариха из мястото на престъплението, търсейки някой, който да е по-мек от каменната стена Карол. Попай Крос можеше да е една мъжка шовинистична свиня, но в снизходителните си коментари той винаги раздуваше малко запомнящи се цитати. Тя примигна и отново фокусира Карол.

— Какво стана с добрите ни отношения, Карол? — оплака се тя. — Прояви малко разбиране. Сигурно трябва да има нещо, което можеше да ми кажеш извън това „без коментар“?

— Съжалявам, госпожице Бърджес. Последното нещо, което вашите читатели очакват да чуят, е зле информирани, предварително написани спекулации. Веднага, след като намерим нещо конкретно, което можем да обявим, обещавам, че ще сте първата, която ще разбере — довърши Карол, като омекоти думите си с усмивка.

Тя се обърна да си тръгне, но Пени сграбчи ръкава на шлифера й.

— Извън написаното вече! — примоли се тя. — Само за мое сведение! Така че да не се довърша, като напиша нещо и изглеждам като пълен идиот. Карол, не е нужно да ти обяснявам какво всъщност става. Работя в офис, пълен с типове, които ме дебнат кога ще направя поредния си гаф, за да ме побъркат от подигравки!

Карол въздъхна. Трудно й бе да устои. Само мисълта какво щеше да направи Том Крос заради това в стаята за разбори задържаше все още устата й затворена.

— Не мога. Както и да е, що се отнася до мен, мисля, че добре си вършите работата. — Докато довършваше изречението, мерна познат „Рейндж Роувър“ зад ъгъла. — По дяволите! — измърмори тя и дръпна ръката си от репортерката. Точно това й трябваше сега — Джон Брандън да си помисли, че от нея изтича информация към „Сентинъл Таймс“, който увеличаваше истерията около серийния убиец.