Читать «Преследвачът» онлайн - страница 18

За щастие тези, които са прилагали наказания през вековете, са били много старателни в описанията и рисунките си. Имах също снимките от музейната брошура, към която можех да се обърна, и с помощта на програмата CAD създадох моя собствена закачалка. Прикачих й старомодна изстисквачка, която намерих в един антикварен магазин. На търг купих и дървена маса. Занесох я направо във фермата и я насякох в кухнята, като се възхищавах на майсторлъка, вложен в това твърдо дърво. Отне ми два дни да построя стълбата. Всичко, което оставаше, бе да я изпробвам.

Втора глава

Остави после читателя да си представи чистото безумие на ужаса, когато в тази тишина на очакване гледаш и наистина очакваш непознатата ръка да нанесе поредния си удар. И все пак не ти се вярва, че някой би имал подобна дързост пред очите на всички… Втори случай със същата мистериозност, убийство със същия унищожителен план, извършено в същия квартал.

Веднага, след като запали колата си и потегли, мобифонът, монтиран на таблото, иззвъня. Той грабна слушалката и изрева:

— Брандън.

Тони можеше да чуе компютърния глас, който съобщаваше: „Имате съобщение. Моля, обадете се на сто двадесет и едно. Имате съобщение…“

Брандън свали телефона, натисна копчетата и отново го долепи до ухото си. Този път Тони вече не чуваше какво се говореше. След малко Брандън набра друг номер.

— Секретарката ми — обясни той кратко. — Извинявай за това… Ало, Мартина? Джон е. Ти ли си ме търсила?

Няколко секунди след отговора Брандън стисна очи, като че ли го прониза остра болка.

— Къде? — попита той с глух глас. — Добре, разбрах. Ще бъда там след половин час. Кой работи по него?… Добре, благодаря, Мартина. — Брандън отвори очи и затвори телефона. После внимателно върна слушалката на мястото й и се завъртя с лице към Тони. — Искаше да знаеш кога можеш да започнеш? Какво ще кажеш за веднага?

— Друго тяло?

— Да — съгласи се мрачно Брандън, обърна се напред и даде пълна газ на колата. — Как се чувстваш на мястото на престъплението?

Тони сви рамене.

— Вероятно ще се лиша от обяда си, но за мен ще бъде награда, ако успея да видя трупа в истинското първоначално положение.

— Няма нищо първично в начина, по който това смахнато копеле ги оставя — изръмжа Брандън, като спря на магистралата и зави в страничната улица. Стрелката на скоростта удари сто и петдесет, преди да отпусне педала на газта.

— Върнал ли се е обратно в Темпъл Фийлдс?

Брандън остана все така изопнат, но го стрелна с бърз поглед. Тони бе забил поглед напред, а тъмните му вежди бяха сбърчени в намръщено изражение.

— От къде знаеш?

Това беше въпрос, за който Тони не беше подготвен.

— Наречи го съвпадение. Мисля, че последния път се е уплашил, че в Темпъл Фийлдс може да стане доста напечено. Като захвърли третото тяло в „Карлтън Гардънс“, той измести фокуса, може би, за да заблуди полицията да не се съсредоточава в един район и вероятно за да намали малко бдителността на хората. Но той обича Темпъл Фийлдс. Или защото познава района достатъчно добре, или защото, поради някаква причина, е важно за фантазията му. Може би пък се опитва да покаже нещо, да се докаже — размишляваше Тони на глас.