Читать «Преследвачът» онлайн - страница 21

— Ние всички ще огледаме. Можеш да ми докладваш, докато вървим. Какво имаме тук?

Карол следваше пътя.

— Тук е, в задния двор на кръчмата. Местопрестъплението очевидно не е мястото на смъртта. Никаква кръв наоколо. Имаме бял мъж на около двадесет и седем-осем години, гол. Данни за самоличност липсват. Изглежда, е бил измъчван, преди да бъде убит. И двете раменни стави като че ли са извадени, а също бедрата и коленете. Няколко кичура коса от скалпа липсват. Лежи по корем, така че нямахме възможност да видим пълната степен на нараняванията му. Предполагам, че смъртта е причинена от дълбоката рана в гърлото. Струва ми се също така, че тялото е било измито, преди да бъде захвърлено. — Карол завърши монотонния си доклад пред портата на двора. Хвърли поглед към Тони. Единствената промяна, която думите й бяха предизвикали у него, бе стиснатите устни. — Готов ли сте?

Той кимна и пое дълбоко дъх.

— Ще бъда както винаги! — добави уверено.

— Стой зад лентата, Тони — помоли го Брандън. — Криминологичният екип все още има доста работа и няма нужда да оставяме допълнителни следи.

Карол отвори вратата и махна на двамата мъже да влязат. Ако Тони бе мислил, че думите й са го подготвили за гледката вътре, един поглед бе достатъчен, за да разбере, че греши. Беше странно; което се подсилваше още повече от неестествената липса на кръв. Логиката крещеше, че такова потрошено тяло би трябвало да изглежда като остров в море от съсирена кръв, като кубче лед в коктейл „Блъди Мери“. Никога не бе виждал толкова чист труп извън погребална зала. Но вместо да лежи спокойно като мраморна статуя, това тяло бе извито в някаква жалка пародия на човешко подобие, с абсурдно изкривени крайници. Приличаше на разчленена марионетка, оставена да лежи, както е паднала, когато са отрязали конците.

Когато двамата мъже влязоха в двора, полицейският фотограф спря да снима и кимна на Джон Брандън, когато го позна.

— Добре, Хари — каза Брандън, очевидно неуплашен от гледката пред него. Никой обаче не можеше да види ръцете му, здраво стиснати в юмруци в джобовете на шлифера.

— Направих снимки на обстановката наоколо, господин Брандън. Тъкмо бях започнал тези в близък план — обясни фотографът: — Има много рани и натъртвания. Искам да съм сигурен, че не съм пропуснал някоя.

— Добре, момче.

Зад тях Карол добави:

— Хари, като свършиш с всичко това, би ли могъл да снимаш всички коли, паркирани в непосредствена близост в района?

Фотографът вдигна учудено вежди:

— Всичките?

— Всичките — потвърди тя.

— Добър ход, Карол — подхвърли Брандън, преди намръщеният фотограф да може да каже нещо. Винаги има възможност убиецът да е напуснал местопрестъплението пеша или с колата на жертвата. Може да е оставил неговата тук, за да я прибере по-късно. И снимките са много по-силен коз на обвинението, когато се разглежда делото в съда, отколкото показанията на един полицай.